Sigma 105 F2.8 EX DG Macro OS – Ревю на обектив
Като любител на макро фотографията съм имал възможност да използвам различни макро обективи. Класическите макро обективи дават страхотна остра картина от максимално отворена бленда, но си имат и своите недостатъци. Най-същественият от тях до скоро беше по-бавният фокус (един от най-добрите макро обективи Canon 180 3.5L е и един от съвременните обективи с най-бавен фокус) и липсата на стабилизация. Тези два недостатъка правеха доста по-трудно снимането на макро от ръка и използването на обективите в динамични сцени. Сега вече има обективи, които имат фокус лимитер с 3 степени + по-бързи фокусни мотори, което значително подобрява бързината на фокуса, а стабилизацията също допълнително помага.
Така се случи, че миналото лято имах възможност да пробвам един от тези обективи – Canon 100 2.8L macro IS, който се представяше отлично не само в макро, а и в по-динамичните ситуации. Няколко месеца по-късно забелязах драстично намалената цена на един от преките конкуренти от страна на Сигма и реших, че е добра идея да видя как ще се справи. Купих обектива и понеже и други хора се интересуват как се представя – реших да направя това малко ревю с моят Canon 60D, APS-C.
Ето как изглежда опаковката – доста голям кашон с обектив прибран в стабилен калъф, ремък, сенник+ удължение за APS-C камери, гаранция и упътване:
Първото, което прави впечатление при отварянето на обектива, е доста стабилната изработка и покритие. Освен това сенника не е голям и много лесно се завърта на обратно, което прави обективът компактен и по-удобен за съхранение. Не смятам да снимам обектива от всички страни и да изреждам характеристики, това може да се види и в сайта на производителя – Sigma 105 2.8 Macro OS.
След първите впечатления е време за по-важното – как се представя обективът в снимането. Излязох навън и щракнах няколко снимки набързо. При снимането ми направи впечатление безшумният и точен фокус. Забелязах и колко приятен, плавен и мек дефокус има обективът на отворена бленда – снимката сякаш е правена с портретен обектив:
Исках да сравня как изглеждат нещата при различни бленди и затова направих следващите 2 снимки на 2.8 и 5.6:
На F5.6 вече изображението придобива типичния вид от макро обектив – много остро и контрастно, докато на F2.8 e малко по-меко и плавно. Реших да го сравня с един добре познат портретен обектив – Canon 100mm F2.0 (за да е коректно сравнението и двата на 2.8):
Тук Canon 100 2.0 беше малко по-остър, но Сигмата дори и на максимално отворено не показа видими хроматични аберации или лилавеене около контрастните контури, които са проблем при Канона дори и след малко затваряне на блендата на 2.8.
Направих и още един тест на бокето, между отворена и по-затворена бленда – видимата разлика в долните 2 снимки:
След това беше време да тествам стабилизацията – въпросът беше дали наистина при макро снимки стабилизацията не е толкова полезна. Ето една снимка на ниска скорост и близък фокус от ръка:
Доста добре се получи – без стабилизацията вероятно щеше да ми трябва скорост около 1/320 сек. Снимах още такива снимки, за да определя къде е моят лимит за скорост с този обектив. За макро снимки с повтаряемост на резултата не бих снимал под 1/50 сек, за нормални до 1/25 сек. Това е прилично за обектив с приравнено фокусно разстояние от 168мм – не е нещо изключително, но определено помага. Не съм пробвал втората степен на стабилизация, която е подходяща за следене на обект настрани a.k.a. panning. Това, което също ми направи впечатление е, че стабилизацията се чува, когато работи – не е толкова силно но, ако някой смята да снима видео, може да е недостатък.
По-късно успях да пробвам формата на бокето на тъмно – получава се много приятно – обективът е с 9 ламела и кръгчетата са приятно кръгли (на 2.8 елипсовидни).
Беше крайно време да се тества и същинско макро, като за целта използвах един стар компютърен процесор:
Фокусът на отворена бленда от близко разстояние е изключително плитък и повечето от гъсто наредените пинове остават в дефокус. По време на тези тестове очаквано обективът е най-остър на бленди 5.6 и 8. На F11 вече се вижда малко омеквaне от дифракция.
Много ми беше интересно как се представя Sigma 105 2.8 macro OS в портретните снимки и имах възможност да тествам и това.
Модел: Катрин
Тук се вижда добра острота и хубав дефокус, без проблеми от насрещната светлина, аберации или други видими дефекти.
Модел: Алекс
В по-далечен план и цял ръст фокусирането на странична фокусна точка е без проблеми. При тези снимки забелязах, че не е добра идея да снимам със заключване на фокуса и преместване на обектива – по този начин фокусът не беше добър – вероятно обективът има специфична фокусна равнина.
Ето и едно макро на по-затворена бленда и ниска скорост от ръка:
Последният реален тест, който направих, беше срещу обектива, който ми хареса и ме накара да се огледам за подобен – Canon 100 2.8L macro IS. Беше ми много интересно дали от Сигма са направили достоен опонент. Като изработка, определено и двата обектива са много добре, може би бутоните за фокус и стабилизация на Канона са малко по-удобни, но пък Сигмата е с много добре измислен компактен и удобен сенник. Като скорост на фокусиране Сигма 105 2.8 макро е малко по-бавен и понякога по-неточен от този на Канона. В самата картина не намерих големи разлики, Сигмата е леко по-мека на отворена бленда (най-вече по краищата), а Канонът има малко по-забележими контури около ярки обекти. Това при вглеждане при увеличение, иначе трудно може да се разпознае на по-малки снимки, дори и цветово няма отличителна разлика:
Друго, което забелязах и може да е полезно – Sigma 105 2.8 macro OS без проблеми работи дори с Canon 1.4X extender, докато Canon 100L е направен така, че да не може да се монтира такъв. Не съм тествал задълбочено как се представя Сигмата с екстендера, но може да се окаже добре за по-далечно макро на плашливи насекоми и пеперуди например.
Остана само да направя един стандартен тест от статив с изключен стабилизатор, 100% отрязъци от центъра (ляво) и края (дясно) на кадъра:
Вижда се това, което установих при снимането в реални условия – на отворени бленди до F5.6 краищата на кадъра са малко по-меки, а на F11 се забелязва леко намаляване на остротата по целия кадър. Други негативи по кадъра не се забелязват. Реално качеството на изображението е от добро на отворена бленда, до отлично на по-затворено. Това може от една страна да е недостатък, но от друга реално го прави един много приличен обектив за портрети навън , така че всеки може да прецени как стоят нещата за него. Всички мои тестови кадри са без включени корекции и допълнително изостряне. Пиша го за да не се сравняват директно с други кадри, които са били подложени на по-сериозна обработка преди да се качат 🙂
Като обобщение мога да кажа, че Sigma 105 2.8 macro OS е един добър обектив, с много възможности за употреба освен като макро и като портретен/телеобектив. Сериозни недостатъци досега не съм му открил, универсален е и ме кара ме да се замисля за продажбата на Canon 100 F2.0. Факт е, че се държи достойно до отличен обектив от високата професионална L серия на Canon и определено си заслужава да се има в предвид при обмисляне на подобна покупка.
Това беше първото такова ревю, което правя. Надявам се да е било полезно, а вашите коментари и мнения ще са полезни за мен, благодаря!
Страхотно ревю!
Ако има възможност да се сравни и с Nikkor 105mm f/2.8 micro, ще прекрасно!
Благодаря!
За сравнение с Nikkor 105 macro ще трябва някой с никонска версия на обектива и тяло. За него съм чувал хубави отзиви – на пръв поглед единственото, което виждам е, че няма троен фокус лимитър. А възможността да изключиш макро дизапазона от фокусирането се убедих, че е полезна при снимане на други неща.
Хубаво ревю, Нончо.
Чакам с нетърпение ревюто ти на малкия, но прецизен Canon EF-M 11-22mm 1:4-5.6 IS STM. С големи очаквания съм.
Поздрави, Иво.