Пролетни моменти ’23
Пролетта е време за ново начало, освен… Ако не е твърде хладна и дъждовна 🙂
Но хората имат склонност да се оплакват твърде много. Опитах да използвам това, което ми предложи пролетта на 2023-та година. И започвам тази ретроспекция с цъфтежа на японските вишни.
Понякога просто трябва да се загледаш в цветовете за да видиш още нещо. Микро свят!
Не всеки път нещата са по план. Тук бях излязъл с цел да намеря папуняци, но само ги чувах из гората. Затова пък това диво канарче се получи супер между иглолистните клони.
Закъде тази дъждовна пролет без един облачен залез в любимите ми полета на Розова долина.
В Стара планина пролетта също бавно събуждаше най-различни насекоми. За пръв път виждам и снимам такава пеперуда – Буково пауново око (Aglia tau).
Не ми омръзва да снимам такива „скучни“ пейзажни кадри в резерват Стара река.
А по време на една от разходките попаднах и на събудила се пепелянка. Беше добър модел и успях да направя повечко кадри.
Един облачен пейзаж и от Аневското кале.
Покрай калето явно няма много хора, но пък змии, гъби и паяци имаше. Скачащите паяци са ми от любимите модели 🙂
Връщам се из Софийското поле, където много хора си мислят, че няма нищо интересно. Но на мен ми доложиха за места с пчелояди, едни от най-шарените нашенски птици. Една сутрин след внимателно дебнене успях да направя някои хубави кадри.
Пролетта за мен винаги си отива с … първия морски изгрев!
В разходките за голяма част от снимките компания ми прави сина ми. Радвам се, че вече е достатъчно издържлив и търпелив! Хубаво лято 🙂
Вашият коментар