Пролетна ваканция на Червено море в Египет

В първите дни на новата 2023-та година обсъждахме възможностите за семейна почивка на топло за априлската ваканция на децата. След въображаема обиколка на Средиземноморието така и не намерихме достатъчно топло място за истинска морска почивка. Така се насочихме към място, където вече бяхме ходили през зимата преди 4.5 години.

Бързо превъртане напред – в началото на априлската ваканция кацнахме на летището в Хургада. Отново първите гледки бяха към планините и пустинята.

Докато успеем да се измъкнем от летището вече слънцето се беше скрило зад облаци фин пустинен прах. Пътуването ни до хотела не беше особено интересно, но отне малко повече време. Бях избрал по-отдалечен хотел на спокойно място. Както се оказа по-късно нямаше други на километър в двете посоки по плажа. Времето беше доста приятно топло, около 30 градуса. Един от първите ми кадри от кея на хотела към брега – отново на Червено море.

Брегът беше доста плитък, особено при отлив. Което даваше възможност да се разглеждат красиви раковини и корали, останали по плажа или по оголилите се скали. Събирах някои за снимка и после ги оставях, защото изнасянето им от страната е забранено.

Ето как изглеждаше и изгревът по време на отлив.

Един по-близък кадър, морето сякаш не искаше да пусне слънцето 🙂

Морето по изгрев обикновено беше много спокойно. Това позволяваше да използвам ефекта на водното огледало. Може би тук е момента да спомена, че изгревите бяха около 5:25 местно време и аз не изпуснах нито един! Това беше единственото време през почивката, когато бях сам и ми действаше много зареждащо.

По брега можеше да се видят доста следи и дупки изкопани от раци, различни по размер. Успях да щракна един от по-големите, като впечатление правеха очите му.

По-малките раци се криеха в раковини. Често като ги вдигнеш излизаха да видят какво става…

При ясно време имаше хубави гледки на няколко плана – море, планини, дюни. Хората правещи разходки с камили допълниха идилията. Трябва да отбележа, че нестопанисваните части на плажове като този имаха боклуци, които почистих за снимката.

По залез острите скали се очертаваха много хубаво. Този път така и не успях да стигна по-близо до тях и пустинята. Не, че бяха толкова далече, но беше трудно да обясниш на местните, че просто искаш да се разходиш. Без АТВ, джип и съпътстваща програма. Представям си, ако ги бях питал за колело 🙂

Един от залезите беше с повече облаци, които светнаха особено красиво за няколко минути.

По залез се гоних и с този рак из плитчините. Малко съжалих, че не си взех макро обектива за тази почивка.

Е, с някои не се гонехме. Този скоро е бил изхвърлен на брега и още не беше побелял от силното слънце.

Вечер хубави светлини огряваха кея, но той беше затворен дори и за настоятелни фотографи 🙂

Следващата снимка ми е най-тъмната. След това отивахме на вечеря и не съм правил нощни разходки. След цял ден по плажа и около басейните с децата вечерите бяха за почивка.