Тиха разходка по самотни пътеки 2022

Миналата година по същото време направих една зареждаща разходка по пътеките над Карлово.

Реших да повторя, въпреки че този път времето беше доста студено и ветровито за района и началото на март. Започвам с една панорамна снимка от пътя за Пловдив, където се вижда, че снежната покривка е точно до подножието на планината(клик за по-голям размер).

В ниската част на пътеката имаше растения(основно мъхове и сукуленти) преборили се успешно с малкото снежец.

Някои бяха особено красиви погледнати отблизо. Особено ми допаднаха тези с по-топлите цветове.

С изкачването във височина обаче нещата много бързо се промениха към плътна снежна покривка. Нещо неприсъщо за южните склонове на балкана при наближаваща пролет. Малките зелени храстчета и клончета изглеждаха красиво на фона на отдавна изсъхналите тревички.

В този сняг обаче изпъкваха елементи и детайли, които лесно биха се скрили иначе. Като тази шишарка!

По снега по пътеката към Сакарица нямаше други човешки следи, тук-там имаше само следи от диви животни. Забелязах много видове птички, които иначе предпочитат по-високите части на планината. Разбрах, че вероятно времето горе е много лошо. След известно време достигнах до крайната ми цел – мястото с гледка към долината на Стара Река. Тук на откритото вятърът беше много силен и студен. Повече наблюдавах, отколкото да снимам 🙂

Върховете в далечината по билото на Стара Планина бяха покрити от пухкави бързо движещи се облаци. Това значеше само едно – вледеняващ бурен вятър.

Докоснах се до бурния зимен нрав на Централен Балкан. Беше време да се спусна отново надолу към по-приятно за разходка време.

Може би се чудите къде са минзухарите, традиционно радващи през това време на годината? Нямаше много такива, защото в ниската част бяха прецъфтели през сравнително топлия февруари. А нагоре може би още се криеха под снега. Все пак намерих няколко за снимка 🙂

Надявам се, че тази набързо разказана разходка ви е допаднала. Би ми било интересно да видя мястото през всичките четири сезона и едва ли ще ми омръзне.