А преди месец още беше лято…

С първите есенни дъждове и застудявания някак настроението ни се променя. Прокрадва се една лека носталгия към отминалото лято. Ама колко неща планирахме да свършим преди него и колко наистина успяхме…

И така докато седях и си мислех се сетих, че не съм публикувал една много хубава портретна лятна фотосесия с Невяна Владинова. Като вицепрезидент на федерацията по гимнастика тя е много активна в различни инициативи, срещи и събития. Но за разлика от предния път, когато се уговаряхме да снимаме около половин година, сега почти спонтанно ни се получи. Даже шапката беше включена в последния момент 🙂

Трамвайните линии до спирка Вишнева в София може би са познати на много хора. На мен особено ми допадат тунелът от дървета отгоре и чудесната светлина по залез. Направо магия!

Лъчезарният модел и шарената лятна рокля предразполагаха за весели, усмихнати и непринудени кадри.

Цялата фотосесия беше с естествена светлина и понякога нарочно си играех отблясъците от лъчите, попаднали директно в обектива.

Заради завоите в парка трамваите са доста бавни, което позволяваше безопасно снимане. А и разведрихме пътуването поне на няколко трамвая пътници 🙂

Повечето от предишните кадри са срещу светлината, но когато тя стана достатъчно мека за директно снимане се възползвах. Най-добрата естествена „светкавица“ просто рисуваше.

И все пак когато светлината малко падна малко сменихме стила и настроението. Обичам да правя тотално различни кадри от една и съща фотосесия, особено с такова силно присъствие.

Със стила сменихме и мястото с една стара ограда наблизо. Особено силни кадри (и не, тя сама си хареса веригите, не бях само аз).

Спокойно, нямаше пострадали и контузени от тази фотосесия – дори и шапката остана здрава 🙂

При предишното ни снимане когато нещо не се беше получило както трябва Неви все казваше, че другия път ще е по-добре. Но като знам колко рядко снимам и как понякога това отказва желаещите нямах големи очаквания. Оказа се, че другия път не е толкова далеч и ни се получиха по-отпуснати и естествени кадри. Ще се научим, някой ден.