Тиха разходка по самотни пътеки

Понякога човек има нужда да остане сам. Има различни начини за това, а за мен един от най-лесните е да поема някъде из самотните пътеки на Стара Планина. Така направих и тази пролет, когато зимата беше решила да напомни за последно на себе си. Ей тук, нагоре над Карлово.

Близо до града още нямаше сняг, а зелените пъпчици по дърветата напомняха за идващата пролет.

Синчецът беше цъфнал красиво сред килим от кафяви миналогодишни листа.

Малко по-нагоре вече попаднах на интересни контрасти – хубаво цъфнало дръвче, покрито със сняг. Природа, какво да правиш.

По време на тази разходка не срещнах хора, но приятното време беше активизирало малки и големи птици. Не си бях взел най-подходящата техника за фотография на птици, но понякога не това е най-важното.

След известно размотаване и няколко „хайде още малко нагоре“ пред мен се откри страхотна гледка към високите върхове на Централен Балкан и долината на Стара река.

Място, което е встрани от основните пътеки и може да те накара да се почувстваш накрая на света.

Беше време да потегля на обратно, спирайки тук и там за някои интересни контрасти и детайли.

А – да не забравя и минзухарите!

Дърветата по високото бяха по-ниски и с разклонения като лабиринт от детска приказка. Получи се хубав монохромен контраст със снега.

Такъв тип разходки ме зареждат истински, за съжаление все по-рядко се намира самотно време.