Разходка с портрети

Вече беше минала хубавата есен – сивотата превзе шареното, а слънцето все по-малко грееше и топлеше. Не много удобно време за снимане на хора навън, но пък и така лесно си личат тези, на които им се снима наистина. Такива се събрахме край Сопот да поснимаме с колега, на когото дадох да пробва един класически портретен обектив. И модел, който да ни изтърпи 🙂

Тук го играх повече асистент, местих малко осветление наляво-надясно и щтраках по някой далечен кадър с по-далекобоен обектив.

Айс-брейкър както му казват – за да се убедите, че си беше студено 🙂

Приближих се все пак по някое време за някои класически портретни кадри.

А от време на време се разсейвах с детайлите във фона.

Слънцето залязваше, а моделът ни замръзваше…

Още едно разсейване с тръни срещу залеза.

А за финал – малко по-разчупена бунтарска поза. Чак като обработвах снимките видях, че съм харесал само вертикални кадри.

Хубаво се получи, щом докарах кадри за цял фотоблог. Не спирайте да пробвате и да експериментирате 🙂