Копривщица през лятото

Странно лято беше тази година. Трудно можеше да се планира почивка за по-напред, заради непрекъснато променящите се условия и ограничения. Затова след традиционната ни ранна лятна почивка в Гърция нямахме планове. Не харесвам навалицата на морето ни през август и затова се оглеждах за някое спокойно местенце в планината.

Избрах Копривщица, заради спокойствието и свежото лято на 1000м надморска височина. А и ми харесва хубавият стил на възрожденски къщи. Пристигнахме в леко дъждовно време, напомнящо есен.

Настанихме се в една от многото стари къщи, но както винаги се случва – съседната изглеждаше по-хубава за фотография 🙂

В зелените дворове наоколо се виждаха много птички, някои от които успях да снимам:

Голямо белогушо коприварче(Sylvia communis) в арония.

Гугутка (Streptopelia decaocto) в бъз.

Млада сива мухоловка (Muscicapa striata) на керемиди.

През деня разходките из градчето с децата бяха хубави, но и без много възможности за спокойна фотография. Тук слязохме под мостче на малка рекичка и снимах, докато синът ми хвърляше камъчета във водата отстрани.

Стигнахме и до паметника на Бенковски над града, но заради твърде острата светлина и безоблачно небе си позволих малко по-артистична обработка.

Извън града в посока Стрелча точно до пътя се извисява почти приказно Кривото дърво.

В Копривщица има къщи, които нямат добра поддръжка или собственици, но в тях си има чар.

След дневните разходки и игри децата заспиваха и аз успявах да изляза на нощни снимки един-два пъти.

Хубавото на малкото градче в планината е, че има много по-малко светлинно замърсяване и това позволява да се виждат много по-ясно звездите. Тук съчетах нощното небе и първото класно училище.

Опитах да снимам и само небето, но и няколко високи иглолистни дървета се вписаха добре.

Една от масивните, но поизоставени къщи с още звезди.

Почивката мина бързо, а аз имах още неща за снимане. Поне знам, че в Копривщица нещата едва ли ще се променят бързо и още има време да ги оценим на спокойствие.