Изолация 2020

Неочакван обрат се получи в нашето ежедневие с настъпването на Covid-19. Много неща, които приемаме за даденост ни бяха ограничени, не само личните контакти. Ето моя разхвърлян разказ в снимки за началото на пролет 2020 🙂

Краят на март дойде с типично променливо време, което донасяше хубави дни и контрастни ледени моменти, които гледахме основно през прозореца.

След няколко такива поредни хубави дни дърветата цъфнаха и за първи април зимата отново се пошегува и ги покри със сняг.

Улиците оставаха тягостно пусти и животът течеше някак по-бавно. Затова можеше да се огледаме за интересни елементи, като този отразен лъч светлина в подлеза.

Когато забелязването на елементите навън писне, може да си създадем наши експерименти. Използвах едни стари български бутилки кока-кола и бренди за нещо като натюрморт 🙂

Когато не пътуваш всеки ден след работа по-често може да забележиш хубавите цветни градски залези.

Близките кадри на огнените елементи в облаците ми действат успокояващо.

За сметка на това ходенето навън на Цветница със синът ми, носейки маски, беше някак тъжно. След това седене вкъщи за пръв път опита да подуши цветче.

Вкъщи понякога се отразяваше хубава светлина. И така хванах някои стилни моменти с дъщеря ми.

Двамата почти успяха да боядисат по някое друго шарено яйце за Великден.

А след Великден отново падна сняг, този път поне само до полите на планината.

Поредния леден цветен залез и по-близък кадър на телевизионната кула Копитото.

Междувременно единствената дейност в която не намерих разлика от преди пандемията беше на строежа пред вкъщи. Там хората и крановете си работеха почти без почивен ден.