Поглед назад

Началото на пролетта е много свежо и зареждащо време. Но тази пролет природата ни изненада с вирусна пандемия. Докато си седим вкъщи и няма особени възможности за фотография ще хвърля един поглед назад към времето, когато имахме повече възможности навън.

Една от последните топли вечери през есента направихме една градска фотосесия с Валерия.  Крайно време беше да събера някоя друга цветна снимка за блога 🙂

На Витошка беше пълно с хора и това малко притесняваше модела, но такова разсейване понякога помага.

Ето този поглед назад имах предвид.

Класически кадър, почти средиземноморска лятна визия.

Графитите често не се вписват в изчистените портретни концепции, но са хубави за експерименти.

Едно любимо място, където светлините на градското движение надвечер и класическите сгради правят страхотен фон.

За финал един опит за пресъздаване на стар класически кадър, помните ли Мерилин Монро?

Получиха се някои хубави портрети, въпреки някои възникнали проблеми по време на снимането. Но портретната фотография често е като самия живот – най-адаптивните печелят.