Градски есенни портрети

Колкото и малко време да ми остава за артистични експерименти винаги се опитвам поне през есента да направя някоя хубава фотосесия. Появи ми се малко свободно време в работните следобеди и реших да проверя дали няма подходящ модел с желание и време. Този път Мая надмина очакванията ми с реакцията си и не оставаше друго освен да стреляме! Огън!

Или малко по-нежни и тъмни тонове.

И да не забравяме очите.

Дори и при тази топла фотосесия видях някои снимки да седят по-интересно в черно-бяло 🙂

Да се върнем към по-светлите цветове.

Кадър, сякаш излязъл от модна фотосесия. Хареса ми различното усещане спрямо по-артистичните кадри, постигнато само с лека промяна на детайлите.

И както често обичам – да пуснем хубавите дълги коси да се веят свободно 🙂

Графика, графика, графика… и малко сепиа нюанси. В центъра на София снимаме все пак. Градската среда не е лоша понякога.

Душата на твореца е трудна за разбиране. Понякога просто трябва да се довериш. Друг път да не се съгласиш с нещо. Няма правила, само усещане.

И накрая още един рязък завой, с какъвто есента обикновено потъва в зимата.

Това беше краткото представяне на една добре развила се бърза идея за фотосесия. Моделът е истински артист и много ми помогна да не се ограничавам с идеите, благодаря! 🙂