The Great Ocean Road
Имах един свободен уикенд докато бях в Мелбърн и разгледах възможностите за еднодневни екскурзии извън града. Не беше много трудно да избера една от най-популярните дестинации наоколо – Големият Океански Път (Great Ocean Road).
Пътят е с дължина 243 км по южното крайбрежие на Австралия и е строен от войници, завърнали се от първата световна война. По това време е имало голям проблем с намирането на работа и се е приемало като награда това, че са им предоставили възможност да работят там. Една от първите гледки към океана се открива при Anglesea.
Големите плавни океански вълни бяха чудесно успокояващи за начало на дългия път. Близо до това място се намира и много известния плаж Bells Beach, където се провеждат едни от най-известните състезания по сърф.
Нямаше много време и продължихме напред по пътя, като скоро стигнахме до места с типичните евкалиптови горички.
Спряхме на едно място за малка разходка наоколо и малко запознаване с местната флора и фауна. На мен най-любопитни ми бяха птиците, повечето от които са местни видове, които не се срещат другаде.
Покрай брега се откриваха множество хубави гледки и ако зависеше от мен сигурно щяхе да спираме през 5 минути 🙂
Малко след средата на пътуването пътят малко се отдалечава от брега към вътрешността. Там на малко по-голяма височина имаше хубави дъждовни гори. Или поне там, където не са изсечени за пасища.
След това се спуснахме отново към брега и най-известната част от пътя, където ерозията е образувала причудливи форми от стръмния бряг.
Това място е наречено Gibson Steps. Тук се очакваше да може да слезем до плажа по една стръмна пътечка. Оказа се, че зимата я е повредила и тя беше затворена.
Няколко километра по-натам стигнахме до място с няколко пътеки за разходка наоколо. Тук вече имаше и доста туристи. На следващата снимка се вижда една арка, известна като London Arch.
Самите скали бяха изрязани в страхотни форми, напомнящи за най-известните каньони в света.
Тук имахме възможност и за слезем до един плаж, красиво затворен от скали, оставили само малка пролука към открито море. Мястото се нарича Loch Ard Gorge и има интересна история. През 19-ти век кораб с емигранти е корабокруширал в района и двама души (млади момче и момиче) успяват да оцелеят. Момчето успява да изкачи непристъпните скали и да намери помощ.
Постепенно слънцето слизаше надолу и цветовете ставаха все по интересни. Една гледка към недостъпен съседен залив.
В края на една от пътеките имаше много живописна гледка към различни скални образувания.
Идваше залезът и се насочихме към най-известно място от програмата ни – 12-те Апостола (12 Apostles). Гледката точно тази вечер с тези облаци беше наистина спираща дъха.
Интересно е, че всъщност стърчащите скали не са 12. Били са 9, но с ерозията в момента са по-скоро седем. Преди няколко десетилетия за да насърчат туризма Австралийските власти решават да измислят това име. Залезът беше точно срещу нас към скалите.
Нормално за почивна вечер имаше доста хора на платформата, осигуряваща тази гледка. А светлината сякаш си играеше по плажа през разбиващите се в скалите океански вълни.
Всяка следваща минута гледката се променяше и ставаше различно красиво. Един момент, когато слънцето вече се скриваше в морето.
След залеза облаците останаха огнени и продължиха да насищат погледите ни с тази красота.
Останах много доволен от това пътуване, беше едно от най-красивите природни места, където съм бил. Мисля, че попаднах на това страхотно място по точното време (нарочно избрах залезен тур), а и краят на зимата беше хубав период за разходки. Гледките бяха толкова много, че бих останал по Големият Океански Път няколко дни при възможност, обикаляйки на кратки интервали насам-натам.
Още много снимки от пътуването ми могат да се видят тук:
Вашият коментар