Мелбърн, Австралия

Ако се замислим за най-далечните дестинации от България определено Австралия е една от вероятните. Толкова далеч, че малко хора се замислят за това да посетят страната, освен ако не е с цел емиграция. На мен ми се откри възможност да посетя Мелбърн за десетина дни и ще споделя впечатления и снимки.

 В края на август е краят на зимата в тази част на света, като максималните температури бяха между 8 и 16 градуса. Трябваше да пристигна по тъмно в понеделник вечер зимно време и очаквах градът да е доста пуст. Първото ми изненадващо приятно впечатление от центъра на Мелбърн беше, че градът е доста оживен. Инфраструктурата беше доста добра за разходки, а и имаше много трамваи.

 Оказа се, че заради добрата транспортна инфраструктура и изключително ниското ниво на престъпност няма проблем да се разхождаш дори и по малките улички, които са съмнителни на други места. В Мелбърн те бяха просто място за графити изкуство.

Архитектурата на централният бизнес квартал на Мелбърн (CBD) е интересно съчетание между класически стари сгради и множество небостъргачи. Покрай него минава и река Яра (Yarra river), преди да се влее в залива Порт Филип (Port Phillip bay). Около южния бряг на реката (Southbank) имаше множество ресторанти и се откриваше много приятна вечерна гледка.

 Впечатление правят множеството табелки и указателни знаци по всякакъв случай. Една която наистина ми направи впечатление беше следната: Right turn from left only.

Движението в Австралия е в лявата лента както в Англия. Но този знак за така наречения завой кука съвсем ме объркваше. Оказа се, че го слагат на места, където има трамваи за да избегнат конфликти от блокиране на линиите. Уникален знак, типичен за централния бизнес квартал на Мелбърн 🙂

Често споменавам трамваите и то не е случайно – Мелбърн е от градовете с най-голяма трамвайна мрежа в света. В централната част е обособена зона за напълно безплатно пътуване с трамваи (Free Tram Zone). Движат се по-стари и реновирани трамваи, както и доста модерни. Линия номер 35 обикаля централната част и е само с ретро трамваи (City Circle).

Една вечер се оказа, че имат зимен нощен пазар, който напомня на предколедните такива в Европа. Реших да отида и за да видя стария пазар Queen Victoria, където се провеждаше. По пътя минах покрай стара сграда на обществена баня, която след това разбрах, че е превърната в голям басейн.  

 Когато пристигнах на зимния базар се изненадах колко оживено всъщност беше. Имаше обособени места за храна и напитки от целия свят, а хората също бяха различни с доста осезаемо присъствие на азиатци. Една от табелите на различни езици за добре дошли си беше на чист български 🙂

Тук е момента да кажа, че в Мелбърн много държаха на хубавата храна и почти всичко което опитах от различни кухни беше много вкусно. Някои неща като близките до нас средиземноморски кухни ми се струваха доста по-скъпи, отколкото например японската, която си е скъпа и не толкова добра в България. Паеля с морски дарове и една местна крафт бира ми струваха около 25 австралийски долара. Прекарах приятно и поснимах малко групата поддържаща настроението.

Като става въпрос за групи – една от най-известните австралийски банди е AC/DC. Въпреки, че са от Сидни и в някои улички на Мелбърн могат да се видят интересни произведения като този барелеф изобразяващ Бон Скот (първият вокал на AC/DC).

Липсата на тежка зима в Мелбърн си оказваше влияние. В края на август вече се усещаше идването на пролетта и зелените площи бяха особено свежи. Свежа гледка от малък парк до парламента на щата Виктория.

До него се намира и най-известната катедрала в града – St. Patrick.

Отвън изглеждаше доста внушително, затова и направих кратка обиколка вътре.

Някои от не толкова известните  църкви в централната част също изглеждаха много стилно и приятно вечер – St. Michael’s Uniting Church.

Друга от емблематичните сгради в централната част, ефектно осветена вечер, е старата главна пощенска станция. Сградата в момента се използва от една от големите вериги за дрехи.

За да не останете с впечатление, че не са толкова много небостъргачите – те са просто навсякъде като погледнете нагоре. Дори и зад няколкоетажни класически фасади често се издигат високи модерни сгради.

Част от историята на Мелбърн са старите докове. От тях не е останало много за разглежане, защото дървото трудно може да устои повече от век без сериозни поражения. Все пак са останали някои интересни конструкции.

Между доковете и река Яра вече се издига цял модерен квартал.

Като споменах отново за реката – няколко пъти се разхождах около нея, мястото наистина ми допадна – достатъчно спокойно, но не и самотно. Определено си личеше, че хората в града обичат да излизат и да се забавляват. Скоро не бях виждал опашки пред малки ресторантчета и барове. В Мелбърн освен на храната държат и на коктейлите, като ме изненадаха с уникално espresso martini с коняк. Определено изглежда, че стандартът на живот позволява на всеки с работа да има възможност и да се забавлява от време на време.

Реших последната снимка от този блог да е тази шарена рисунка. Това не е герба на Мелбърн, а просто творческо виждане на неизвестен за мен автор. Това беше един от най-хубавите градове, които съм посещавал и неслучайно е в челото на класацията за най-добрите градове за живеене в света.

Този път направих доста снимки в щата Виктория, Австралия и подборът за публикуване беше труден. Докато очаквате следващите блогове може да видите повече в галерията:

Галерия със 150+ снимки от Австралия.