Рио де Жанейро, Бразилия – част втора

В първата част от впечатленията ми от Рио де Жанейро писах повече за природата. В тази част ще направя една по-градска виртуална разходка 🙂

Разбира се отново ще започна от мястото, където се бях настанил на Копакабана. През дъждовните „зимни“ вечери е изключително спокойно.

А когато е спокойно полицаите имат време за почивка. Рио е известен с високата си престъпност. Присъствието на полицаи в южните туристически квартали(покрай плажовете) и в централната част на града беше осезаемо.

Като споменах за централната част на града успях да се разходя там няколко пъти, като особено ми хареса в ранна делнична утрин, когато беше празно и спокойно. Използвах метрото, което изглеждаше прилично и сигурно. Целта беше квартала Санта Тереза и околноста. Една гледка от центъра, когато все още бях в Лапа.

Санта Тереза както доста други квартали в Рио се намира на хълм. Типичната гледка са тесните, стъмни и криволичещи улички.

Някои от старите сгради изглеждаха много интересно, но както често се случва на такива места не бяха много добре поддържани.

Едно от най-известните места в Рио е Escadaria Selaron. Стълби, покрити с крещящо цветни керамични плочки. Започнато е като страничен проект на чилийския художник и скулптор Хорхе Селарон, който е работил и живял наоколо повече от две десетилетия.

Стълбите са покрити с голямо количество керамични плочки от много страни по света. Успях дори да видя две от България, но не бяха от най-впечатляващите.

Най-интересни от гледна точка на изкуството бяха плочките на които Селарон е рисувал и оставял послания. Незнайно защо ексцентричният автор се е изобразявал като бременна жена.

Друго интересно нещо в околноста е акведукта Кариока, по който в момента се движи… ретро трамвай!

Този трамвай се движи бавно от Лапа до Санта Тереза, като спокойно може и да се разходите пеша по краткия му маршрут. Класическа снимка, с подходящо настроение за черно-бял експеримент 🙂

По жиците се движеха малки маймунки, които отдалеч приличаха по-скоро на катерици. Това са мармозетки, които понякога загиват от токови удари, докато подскачат по преплетените жици.

Какво е Рио без още гледки от високо? Особено ми хареса този кадър с контрастираща фавела на фона на модерните сгради в центъра. Фавелите всъщност са една от известните местни особености. Обикновено са много сбутани една в друга къщички, кацнали на някой хълм. В тях живеят най-бедните хора, а престъпността е изключително висока.

Друга известна гледка е Pao de Acucar (Sugarloaf, Захарната глава). Една много стръмна планина издигаща се до залива Ботафого. До върха и се стига с лифт, който е една от известните атракции. Долу се виждат множество лодки, като по брега се намират и доста известни скъпи ресторанти. Тук е момента да спомена, че бразилската кухня доста набляга на месото и барбекюто, въпреки жегата и наличието на много хубави пресни плодове.

Нямах намерение да се качвам на Захарната глава, защото вече бях видял Рио от доста високи гледни точки. Но реших, че в облачното време може да е забавно 🙂

Всъщност гледката към залива и центъра беше хубава, но не и нещо задължително за посещение според мен. Поне не и ако няма интересни атмосферни условия.

Като споменах за центъра да не оставя впечатление, че там са само малки стари сгради. В бизнес частта има модерни и високи офис сгради.

Някои обществени сгради имаха хубава класическа европейска архитектура, на моменти почти изглеждаше като в София.

И така, пак се разпрострях малко повече със снимките. Не ми омръзнаха гледките от Копакабана, затова отново ще завърша с една такава.

Малко обобщение – Рио е приятно място извън сезона на карнавала и жегата. Като цяло трябва да сте нащтрек през цялото време, за да намалите шанса за неприятни изненади. Много ме питаха дали бразилките са толкова красиви, каквато слава им се носи. От това което видях не, повечето са доста далеч от световноизвестните им манекенки и самба танцьорки. От цялото пътуване съжалявам малко, че не можах да посетя някой мач на Маракана 🙂