Рио де Жанейро, Бразилия – част първа

За пръв път се озовах в Южна Америка и то на едно от най-известните места – Рио де Жанейро, Бразилия. За краткото време през което бях там ми беше интересно да видя малко от природата и културата на този мегаполис. В този блог ще пиша повече за природните ми впечатления, а в следващия ще наблегна на градската среда.

И така, една сутрин преди изгрев пристигнах в Рио и се настаних в хотел на един от най-известните плажове в света – Копакабана. Усещането да посрещаш красивите изгреви там беше много зареждащо, а и от часовата разлика европейците ставаме доста рано 🙂

Бях в Рио в началото на юни, когато започва „зимата“. Е на мен 25 градуса средна максимална температура съвсем не ми беше зимна, а и водата в океана също беше топла. Но на местните им беше студено и можеше да видя иначе известните претъпкани плажове доста празни.

Около Рио всъщност има много възвишения и планини, което прави възможно да се спуснеш и с делтапланер към плажа.

Първият ми сблъсък с природата около Рио де Жанейро беше националният парк Tijuca – твърди се най-голямата градска гора. Там може да се насладите на истинска джунгла, невероятни гледки и интересна флора и фауна. Да не забравя и водопадите 🙂

В самата гора имаше доста интересни растения, птици и насекоми. Особено ми допаднаха едни красиви големи сини пеперуди, които за съжаление нямах подходяща фототехника да заснема. Затова снимах по-лесното – пластовете гора.

На едно от местата с повече туристи видяхме и съвсем спокойно почиващи си маймуни, които не изглеждаха агресивни като тези в Азия.

Когато е облачно и се разхождаш из планините на Рио лесно попадаш в гъста мъгла. Доста интересно е в комбинация с тропическата растителност.

В националния парк Тижука всъщност се намира и символът на Рио – статуята на Христос Спасител (Cristo Redentor). Тя е на около 700м над морското равнище и като наближихме още бяхме в облаци. Не беше сигурно, че ще успеем да я видим. Точно тогава облаците се поразкъсаха сякаш специално за нас и всъщност се получи много красива гледка (и чудесна за фотография).

От статуята трябваше да се открие страхотна гледка към Рио, но облаците не се разкъсаха достатъчно. За щастие наоколо има доста места с гледки, като Dona (Santa) Marta.