Йерусалим и Мъртво море за ден

Първото ми служебно пътуване от близо година насам ме отведе отново в Израел. И тъй като предния път бях само в Тел Авив, този път се включих в една кратка еднодневна екскурзия до Йерусалим и Мъртво море.

Израел по линията Тел Авив – Йерусалим – Мъртво море е с широчина по-малко от 100км и може бързо да се прекоси. Но за това разстояние пътя се изкачва от морето при Тел Авив до 800 метра над морското ниво в Йерусалим и се спуска до -400 при Мъртво море.

Първо спряхме за една обща гледка към Стария град на Йерусалим. От тук най-голямо впечатление прави Златния купол на Dome of the Rock.

Йерусалим

По-късно вече бяхме пред стените на Стария град и преминаващите с ортодоксални евреи гледката беше някак старовремска.

ортодоксален еврейн

Стария град е разделен на 4 квартала, като ние започнахме обиколката си от еврейската част и Стената на Плача (Western Wall).

стената на плача

Време за малко смирение и молитва при най-старата оцеляла част от стената, която обикаля около Temple Mount.

стената на плача

По-натам преминахме в тесните улички на мюсулманската част. Там преминахме по така известния Път на Болката (Via Dolorosa), където се смята, че е преминал Иисус към Голгота. Само имайте предвид, че този маршрут с 14-те си спирки съществува от Средновековието, като основна заслуга за това има Францисканският орден, който се е грижел за светите места по това време. Към края на пътя започваше християнската част, където има руска църква (Александър Невски) и тази лутеранска катедрала, направена през 19-ти век. По-късно разбрах, че тук може да се качите на камбанарията, където се открива чудесна гледка към Стария град.

немска лутеранска църква

Най-накрая по Via Dolorosa e църквата Възкресение Христово – Holy Sepulchre Church. Там са последните няколко стъпки, а както се вижда мястото отдавна не е открит хълм.

Възкресение Христово - Holy Sepulchre Church

При входа на храма е камъкът, върху който се смята, че е бил помазан Иисус след свалянето си от кръста. Доста хора се покланят там и смятат мястото за лечебно. Това е и стъпка номер 13 от Пътят на Болката.

Възкресение Христово вход

Стъпка номер 14 е гробницата, символизираща възкресението. Опашката за да влезеш там обаче се вие из цялата църква и обикновено са нужни часове чакане за да дойде ред. В случая нито имахме времето, нито желание да се правя на по-набожен от Папата и затова разглеждах наокол. Направих няколко снимки с хубавата светлина идваща от купола.

Божи Гроб, църква Възкресение Христово

На едно по-ниско ниво на мястото се оказа, че има и арменска църква.

Възкресение Христово - Арменска част

След като обиколихме набързо това място имаше почивка за обяд и след това беше време да поемем надолу към бездната наречена Мъртво море. След излизането от Йерусалим пейзажа бързо стана премина от прилично зелен към планински полу-пустинен, а пътят се спускаше с приличен наклон.

Път към Мъртво море

След като преминахме под морското равнище (имаше табела в пустошта) ушите ни започнаха да пукат от промяната в налягането. В най-ниската част мястото вече съвсем изглеждаше като пустиня, с долини и каньони. А тънката тъмна ивица в далечината е Мъртво море.

Пустинята покрай Мъртво море

Вече на брега „морето“ не изглеждаше чак толкова приветливо, а отсреща се виждаха планините в Йордания. Имайте предвид, че Мъртво море е по-скоро безоточно езеро с дължина по-малка от 50 и широчина 15км.

Мъртво море и Йордания отсреща

Когато бях ученик си спомням, че в учебниците беше описано за някъде около 400м под морското равнище. Поради използването на морето за добиване на минерали и взимането на вода от единствения му приток река Йордан сега вече нивото е някъде на -430м. Разбира се се топнах вътре за да пробвам известните плаваемост и морски соли 🙂  Както може да видите на следващата снимка наистина може да си плавате и четете вестник.

четене на вестник в Мъртво море

За съжаление няма пясъчни плажове и красива бистра вода. А солеността е 20 пъти! повече от нашето Черно море. Водата се усеща направо мазна, а пазенето на очите и устата от тази течна сол е повече от задължителна. Преживяването е интересно, но определено не бих си заменил лятната почивка за там.

Малко за известните кал и соли. По брега се виждаха пластовете седименти, били някога на дъното. Изглеждаха като твърда скала, но всъщност когато стъпиш се оказва, че е меко. На дъното наоколо пък имаше още от същата смес в по-течно състояние. Като цяло всяко място е уникално със солите си, но не смятам, че тази кал и соли са нещо изключително повече като свойства от тези покрай Бургас например. Но маркетинга е доста силен и може да ви продаде соли на десеторна цена от тези продаващи се в нашите аптеки 🙂

Кал, вода и соли

След час-два в жегата и солта покрай Морето на Солта (както го наричат евреите) тръгнахме обратно изкачвайки по пътя към Йерусалим. Извън пътя в средата на нищото често имаше разни временни постройки и колиби. Виждаха се и животни. Казаха ни, че някои бедуински племена предпочитат този си начин на живот, в което не знам дали да вярвам.

Покрай Палестина

Всички пътища излизащи от главния към така наречения Западен Бряг (West Bank) бяха с тежко въоръжени постове за проверка. Определено не искате да имате разправия с тези момчета.

Пътна сигурност Израел - Israel road security

Покрай пътищата за Палестина също имаше предупредителни табели за опасност. Високи огради отделяха „другите“ части. Би било страхотно, ако може някой ден тези неща да останат в историята, но засега няма такива изгледи. Докато бях в Израел имаше серия от ракетни нападения и ответни удари към ивицата Газа.

Palestina Warning

Бях на тези места точно на празника Memorial Day в памет на загиналите израелски войни. Точно в 11 преди обед, когато бях на Стената на Плача прозвуча и 2-минутна сирена за отбелязване на стартиране на честванията. Беше много контрастно пътуване, само в рамките на един ден.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.