Есен в Старa Планина

 Шарената част на есента е от най-приятното време за разходка и снимане. Затова отрано реших да организирам едно ходене с други фото-ентусиасти в Стара Планина над Карлово. Целта беше резерват Стара Река и хижа Левски. Там гората в съчетание с хубава река и водопади, високи върхове и долини, създават чудесни предпоставки за добро изкарване. Събрахме се хубава група от приятни хора, които обичат планината и фотографията, и тръгнахме рано сутринта към изходната точка в Карлово. По пътя не се стърпяхме да спрем на няколко пъти, за да се полюбуваме на първите лъчи.

Личеше си, че ще хванем доста хубаво време, което въпреки, че понякога не е най-доброто за фотография, кара топлите есенни цветове да грейнат.

И голяма част от гората изглеждаше златна.

А друга – събираща всички цветове.

Само тъмната Стара река държеше контраста със светлата гора.

Но само един поглед нагоре пак връщаше наситените цветове.

Доста време ходихме по пътя до хижа Левски, но и няма как иначе с фотографска група на такова място. По пътя минахме през хижа Хубавец и хижа Балкански Рози. След това почти по план, малко преди залеза, стигнахме до крайната ни цел. Настанихме се и отидохме да посетим най-близкия интересен обект – водопад Карловското пръскало. Красивото място и удобното време за снимане на водопади ни задържаха там, докато мракът започна да настъпва.

А на връщане на хижата не пропуснахме да снимаме и реката, която на тази височина вече беше пълна с листа.

Обикновено след като се стъмни ентусиазмът се пренася на масите в хижите. Този път се оказа, че има и други освен мен, които смятат да пробват нощни снимки навън. И въпреки, че поради пълната луна не беше подходящо за снимки на звездите, от друга страна доста приятно се огряваше заснеженият връх Голям Купен.

На другата сутрин идеята ми беше да се изкачим над горския пояс и от там да наблюдаваме изгрева над билото на балкана. Естествено се намериха ентусиасти и за това и преди изгрев след стабилно половин часово изкачване успяхме да стигнем до подходящото място. Луната още светеше в далечината, когато слънцето изгря по върховете.

След тази зареждаща гледка за начало на деня се върнахме в хижата, където останалите вече бяха събудени, и след малко чай и време за обща снимка потеглихме отново по пътеката през гората надолу.

А въпреки сухото време успяхме и да видим някои интересни гъбки, които допълваха шарената гора.  

Заради различния ъгъл на светлината, за разлика от вчера, реката изглеждаше златна.

В далечината смесената гора изглеждаше изключително приятно.

Слязохме благополучно до колите и се разделихме с приятно усещане и емоции. И все пак на връщане предложих да минем през язовир Душанци за последни снимки по залез. Наоколо гората също не беше за пропускане. 

Добре, че има достатъчно снимки, защото иначе трудно бих се справил само чрез текст да предам дори и малко от красотата на есента в балкана.