Olympus E-M1X първи впечатления

For the English version click HERE.

В началото на 2019-та година Олимпус заявиха сериозните си намерения с нов фотоапарат от висок клас – Е-М1Х. Някои ключови характеристики:

• 20 мегапиксела 4/3 сензор
• 121-точкова автофокус система с разпознаване на обекти
• Възможност за използване на Hi-Res мод при снимане от ръка
• До 18 кадъра в секунда с автофокус
• Pro Capture Mode, който записва кадри още на полу-спусък.
• До 7.5EV стабилизация на изображението
• Вграден грип с двойна BLH-1 батерия 870 кадъра (CIPA)
• Двоен слот за карти UHS-II SD
• Разширен набор от директно изнесени контроли, двоен АФ джойстик, подвижен екран.

Като фотограф, който снима и доста бързи неща (спорт/концерти/диви животни), това тяло ми беше много интересно. Отправих запитване към Олимпус България за възможност за тест и за моя изненада се оказа, че може да се случи почти веднага!

Тялото беше при мен за ден и половина, така че това, което пиша, са по-скоро начални впечатления отколкото ревю в дълбочина 🙂

Съвсем началното ми усещане – това вече наистина е професионален апарат! Удобство на захвата, усещане за стабилност и високо качество. И да – вграден батериен грип и „квадратен“ формат тяло.

Получих E-M1X заедно с обективи 40-150 2.8 PRO и 45 1.2 PRO. Целта беше с 40-150 да снимам спорт в зала (Sofia Open Tennis 2019), а 45 1.2 за повече арт възможности. Ето как изглеждаше цялата комбинация:

Малко повече детайли за самото тяло. Екран, който може да се върти в много посоки. На мен това ми е любимият тип дисплей, защото дава най-много възможности, включително и да се затвори за предпазване от много тежки условия. Около екрана имаме много удобно изнесени бутони, врътки и джойстици, които едва ли ще имам време да опиша подробно 🙂 Мога да кажа, че като човек, който не ползва Олимпус всекидневно, (но ползващ друго про тяло), свикването с тялото беше лесно. Отгоре имаше изнесени още възможности за контрол, но веднага ми направи впечатление и липсата на малък горен дисплей. Някак празно ми седи мястото в горната дясна част, а и съм свикнал подобен клас тяло да го има. 

И еднo външно за сравнение на тялото до моя стар Canon 1D X. Олимпусът е малко по-малък, но осезаемо по-лек (~350 грама). На пръв поглед дисплеят на Олимпуса е малко по-голям, но, ако се върнете на горната снимка, ще забележите твърде дебелата рамка около реално използваемата площ. Реално дисплеят на Канона е една идея по-голям – 3,2″ срещу 3″. Като цяло не е нещо, което ще наруши използваемостта на апарата по някакъв начин, просто сме 2019-та и малко свикнахме с безрамковите ни телефони 🙂

 Понеже нямаше много време, директно започнах с тестовете навън. Едно от най-интересните неща ми беше уникалната стабилизация на изображението – до 7.5 стопа (със стабилизиран обектив). Понеже тествам тялото реших, че искам да проверя как е с нестабилизирания обектив 45 1.2 PRO. При 90мм фулфрейм еквивалент без стабилизация ми трябва скорост от типа на 1/125. Очаквах, че ще мога да снимам със стабилизация до 0.5 – 1 секунда.

Следващият кадър е правен през нощта при 2 секунди експонация от ръка и без специална техника за по-стабилна ръка. Това беше единственият ми опит – слязох от велосипеда, снимах на 1 и 2 секунди и си тръгнах. Както знаете, когато човек спортува и спре за някоя друга снимка, се увеличава възможността за размазване. Снимката дори на 2 секунди беше без забележки, сякаш съм снимал от статив. Представям си със стабилизиран обектив – вероятно ще мога да снимам и дълги експонации. Това направо премахва нуждата от статив при 99% от фотографите!

Горната снимка в по-голям размер ТУК.

Продължавам с теста на друга интересна новост – възможност за снимане във висока резолюция (Hi-Res mode) от ръка. Опцията за снимане от ръка се избира от менюто, като така може да получим фотография с размер 50 мегапиксела (при стандартна 20). Доста от примерните снимки, които съм виждал, са на статични постановки вътре. Според мен този режим може да има приложение при пейзажна фотография и затова пробвах да снимам с 40-150 от София към Витоша.

 Ето 100% отрязък от нормален кадър и този с висока резолюция, като съм увеличил малката снимка до размера на голямата.

Вижда се, че втората снимка е с доста повече фин детайл. Разликата много ми напомня на сравнение с и без телеконвертор – може да е доста полезно в определени случаи.

Друго, за което се сетих, че може да е добра идея, е да се използва функцията за намаляване на шум и по-добър детайл при нощни снимки. Направих тест с 45 1.2 PRO от ръка при 1600 ISO и наистина изглеждаше много добре. При слабо осветление очаквано самото заснемане отнемаше повече време.

100% отрязък в по-тъмен участък от горната снимка – шумът наистина беше по-малко:

Заваля сняг една вечер, точно когато трябваше да излизам, за да прибера сина ми от детска градина. Взех Е-М1Х с 45 1.2 без да се притеснявам от атмосферните условия. Tялото е водо и прахозащитено (IPX 1), обективът също. Направих няколко снимки в сумрака, докато валеше. Много приятно се получиха някои.

След като взех детето опитах и нещо по-трудно – следящ фокус по лице, докато вали сняг и само на осветлението на преминаващите автомобили. Имаше няколко не толкова добри като фокус кадри, но пък други се получиха чудесно заради съчетанието на ниска скорост и добър обектив.

Мога да кажа, че с обектив с размерите на 45 1.2 тяло с вграден батериен грип не е толкова удобно – просто няма нужда от толкова допълнително тегло, а захватът не е толкова удобен.

За сметка на това при снимане с 40-150 PRO и 300 PRO такова голямо тяло е съвсем удобно. Дойде време и за впечатленията ми от теста по време на тенис турнира на закрито. Снимам там за трета поредна година и имам опит – знам, че трябва комбинация от бързо тяло с добър сензор при високо ISO и светлосилен обектив. Обективът Olympus 40-150 2.8 PRO ми допадна, когато излезе, и го пробвах – оставаше да видим и тялото.

Интересно беше колко кадъра изкарват двете големи батерии при серийно спортно снимане. Забелязах, че има индикатор само за едната батерия, което може да е объркващо на моменти, особено при вкарването на нова батерия. Имам друго безогледално тяло с грип и виждам информация за двете батерии, без да се налага да влизам в менютата. Надявам се Олимпус да направят същата опция с някой от следващите ъпдейти. Иначе при снимане и повече разглеждане на снимки и настройки една батерия ми изкара към 1000 кадъра, така че 2 са си доста стабилен резерв.

Трябва да кажа, че E-M1X е тяло не само с много контроли отвън, а и много възможности за настройка в менютата. Настройките на фокус бяха особено богати, но тъй като нямах време за всичко – избрах класиката – бърза серийна снимка и следящ фокус (C-AF+TR).

Горната снимка в по-голям размер ТУК.

В началото нормално имах повече брак откъм фокус, докато намеря настройките, които ме устройват. Тракингът по лице се справяше, но точно в ключови моменти на много бързо движение или завъртане на главата на тенисиста настрани се губеше и фокусът отиваше на друга бързодвижеща се част – като ракета или крак. Понякога системата така и не намираше фокус при цяла серия бързо движение настрани и назад. Като цяло това са неща, които се оправят с настройки или подобрен фирмуеър. Не разбирам защо в първата версия няма предефинирани тракинги за спортове с хора, а има за влакове и самолети 🙂 Например старият 7 годишен Канон 1Д Х има такива за няколко по-популярни спортове като тенис, футбол и т.н.

Горната снимка в по-голям размер ТУК.

Имаше нещо друго, което ме ограничаваше донякъде. За да докарам прилична скорост от 1/1000 сек при бленда 2.8, се нуждаех от ISO между 3200 и 6400. Възможностите на сензора за мен обаче са добре до 3200, след това вече идва нуждата от повече шумоподтискане, което пък намалява детайлите. При спорт често се налага да се отреже част от снимката и да се коригира осветеността, а това води до по-голяма видимост на шума. Разбира се, шумът е и въпрос на лично усещане 🙂 За съжаление Olympus в момента нямат F1.8-2.0 телефото обектив над 100мм. Това би поизравнило възможностите на системата за контрол над дълбочината на фокус и би дало по-качествени изображения при такива условия. 

Горната снимка в по-голям размер ТУК.

При серийно снимане RAW+JPEG имаше известно забавяне, докато записва информацията, и през това време не можеше да се разглеждат кадрите. Добра идея е при такова да се намали качеството или резолюцията на JPEG файла и разбира се да се вземе високоскоростна UHS II SD карта.

Трябва да се отбележи и най-голямото предимство – дори и с голямо тяло системата беше двойно по-лека спрямо Canon 1D X + Sigma 300 2.8 с каквито снимах през по-голямата част на турнира. Това се усеща особено много при дълго снимане – с Олимпус системата не се налага да ползваш монопод.

Горната снимка в по-голям размер ТУК.

Имах достатъчно прилични кадри за показване от събитието, а камерата се усещаше достатъчно бърза. За съжаление не успях да пробвам Pro Capture Mode, който е нещо уникално спрямо другите системи засега и може да е добро предимство за спортна фотография. И не само – при снимане на концерти също би било интересно. Смятам, че Олимпус имат доста подходящи обективи за концертна фотография. Ако имам възможност да пробвам, ще се включа с повече впечатления.

Едно малко обобщение на краткия ми опит:

Олимпус Е-М1Х е чудесен професионален фотоапарат с много възможности за настройки и персонализиране. Изключително добра стабилизация. Приятен интерфейс и контроли.

Недостатъци намерих само при снимане на спорт на закрито – има нужда от добавяне на повече алгоритми за следящ фокус за различни видове спортове.

Със сигурност това е камера, която представлява интерес за определена малка група ентусиасти. В момента се очаква 150-400 F4.5, който изглежда добре за диви животни, но няма да помогне на закрито. Ако наистина искат да покажат, че си заслужава – имаме нужда от телеобективи като 120mm 2.0, 180mm F2.0, 250mm F2.8. Изброените дължини не съм написал случайно – във филмовата ера Олимпус са имали такива светли 180 и 250мм обективи 🙂