Amorphis / Soilwork / Jinjer 23.01.2019

По случай 13-тия рожден ден на радио Тангра се осъществи концерт на Amorphis, Soilwork, Jinjer и Nailed to Obscurity. На мен ми звучеше чудесно за началото на 2019-та година и получих одобрение от организаторите да се включа като акредитиран фотограф.

През далечната вече 2009-та година(остарявам!) бях на един концерт на Аморфис в София, който като цяло беше разочароващ за мен. Време беше да си създам едни по-приятни спомени за тази чудесна банда 🙂

Всичко започна с Nailed to Obscurity. Бандата беше посрещната добре от сравнително малкото фенове, останалите май още се бореха с дъждовния зимен вечерен софийски трафик.

След час, вече пред доста по-пълна зала излязоха добре познатите ни Jinjer. Това ми беше трети техен концерт за малко над година и всеки път Татяна ме изненадва с различен стил. Този път не беше толкова приятна изненада като в Пловдив..

Всичко по програмата вървеше доста точно и следваха Soilwork. Те са интересна за мен банда, защото не бяха идвали в София, а заради логистични проблеми не можах да ги видя на Wacken 2017.

Вокалът Bjorn Strid.

Бандата имаше точно толкова време, колкото и Amorphis (75 мин) и се понрави на не толкова запознат човек като мен.

Една снимка от високо 🙂

Когато излязоха Amorphis сякаш изтриха всякакви впечатления от предишните групи. Просто присъствието на сцената и цялостното усещане беше друго. Имах чувството, че и звукът е по-добър, но това понякога е субективно. Tomi Joutsen:

Завърналият се басист Olli-Pekka Laine.

Малко червени сенки 😛

Добра светлина и за Tomi Koivusaari.

Следващия кадър като че най-много ми допадна, докато разглеждах каква съм я свършил. Китаристът Esa Holopainen с Томи за фон 🙂

Трябва да се отбележи, че сцената беше ниска, което беше много по-удобно за фотография от случаите, когато е по 2 метра. Енергия отблизо и с широкоъгълен обектив.

И назад към публиката.

Първите 3 песни в които беше позволено да сме пред сцената се изнизаха бързичко и отидох да догледам отвисоко. Сетлистът беше съчетание от последния албум на групата Queen of Time + някои от най-добрите им стари класики като Silver Bride, Black Winter Day, House of Sleep…

Радвам се да отбележа, че Аморфис изтриха неприятното ми старо впечатление от предния концерт. Надявам се да не ги пропускам за още 10 години.

А за мен остава най-накрая да започна да снимам с една и съща(или поне подобна) техника на концерти, защото заради експерименти пропускам възможности 🙂