На топло през зимата – Хургада, Египет
Когато студът започва да се усеща през есента, често имаме смесени чувства. От една страна желанието за красива бяла зима, а от друга – мечта да отидем поне за малко на по-топло. Обсъждали сме с жена ми някой път да отидем на почивка на топло през зимата. С едно бебе и малко по-голямо дете изискванията са по-високи, а цените още повече. Реших, че е време да се случи, проучих и организирах едно семейно пътуване на море през декември.
Дестинацията беше Хургада – курортен град в Египет на Червено море. Избрах го, защото е сравнително близо и има директни полети, което с двете малки деца е почти задължително. Също така цените като за екзотично пътуване са поносими. Стегнахме куфарите и на първи декември се прехвърлихме от -7 градуса в София на +25 в Хургада 🙂
Гледката на планините наоколо много ми допадна още от самолета – много детайлни скали и долини, пълни с пустинен пясък.
След пристигането разбира се отидохме до Червено море. А то (подобно на Бяло и Черно) въобще не беше червено, затова позасилих цвета на пясъка на следващата снимка. Морето беше хубаво и сравнително топло за сезона, само малко трудно свикнах с приливите и отливите. По време на отлив беше по-скоро като голяма плитка локва за разходка 🙂
Почивката започна добре, морето и басейните ни бяха основното място за почивка. И все пак мен си ме влечеше към планините и пустинята. Така се записах за следобедна разходка (бяха я нарекли сафари) в един от близките пустинни каньони. Тук започва пустинята Сахара, простираща се чак до западното крайбрежие на Африка. Скалите много ми напомниха тези покрай Болата до Калиакра.
Крайната цел на разходката беше плато над каньона, от където да се полюбуваме на залеза.
А точно този ден имаше страхотни ефирни малки облачета, които правеха пейзажа като картина.
Самите скали бяха много интересни, тъй като мястото преди милиони години е било дъно на море. Всякакви причудливи малки вкаменелости, миди и раковини се виждаха при по-близко вглеждане.
Всеки един миг от този залез сякаш беше още по-хубав от предния.
Преди съвсем да се отнеса се появиха мотори, които вдигнаха шум и прах. Успях да заснема и страхотен кадър на фона на залеза.
Имахме и малка разходка до уж бедуинско селище, което беше просто театър за туристи. Но пък ми даде възможност да снимам малко кадри с хора, които иначе може да не са толкова отворени.
Рядко взимах фотоапарата – с цялата семейна трупа покрай морето не оставаше време за творчески залитания. Но плитчините при отлив привличаха интересни птички. Заради пътуването със самолет нямах подходящ телефото обектив за птици, но се опитах да се приближа с наличната техника. Един кадър с пясъчен дъждосвирец 🙂
Хургада като цяло не ми направи особено добро впечатление, докато пътувахме до хотела, който беше по-скоро извън града. Беше пълно с довършени и недовършени строежи, без красиви стари сгради или елементи. Но съседното затворено селище Ел Гуна (El Gouna) изглеждаше уникално красиво с ниското си ново луксозно строителство и изкуствени лагуни.
Покрай хотелите в Хургада се получаваха интересни контрасти, особено ми хареса една натоварена каручка, която сякаш нямаше две еднакви колела 🙂
Бях забелязал един стар парк с ветрогенератори близо до хотела и при един от залезите реших да се разходя до там. Получи се страхотен контраст.
За съжаление такива почивки на топли места през зимата сякаш свършват изключително бързо. А може би и за щастие, защото хората, живеещи на такива места, се впечатляват от сняг и гори. Радвам се, че имах възможността поне за малко да се насладя на едно такова място, макар и с по-малко обикаляне.
[…] В първите дни на новата 2023-та година обсъждахме възможностите за семейна почивка на топло за априлската ваканция на децата. След въображаема обиколка на Средиземноморието така и не намерихме достатъчно топло място за истинска морска почивка. Така се насочихме към място, където вече бяхме ходили през зимата преди 4.5 години. […]