Есенен портрет на Витоша

Поредна есен почука на вратата. Аз обикновено още от септември чакам топлите цветове и подходящи дни за снимане из природата. Понякога дори успявам да навие някой модел да снимаме заедно 🙂

Този път покрай топлото време в началото на октомври насочих вниманието си към планината Витоша. Изненадващо бързо се разбрах и с модела, с който не бяхме снимали от години. Един хубав топъл есенен следобед се разходихме по поляните покрай телевизионната кула на Копитото и резултатите си струва да се споделят 🙂

Брезите са ми много любими дървета за такива снимки.

Елементите са важни, като понякога един шал може да промени цялостния фокус на една фотография.

Поляни и дървета, все в топли цветове.

И пак брези, но с по-залезна светлина и малко червени листа за фон от една череша 😉

А като казах червено – има няколко вида дървета с червени плодове, които много исках да използвам като елемент в портретната фотография.

Още по-огнени листа, още по-силен поглед.

Когато светлината си отива и потъваме в сенките.

Понеже често получавам питания за техниката – снимките са правени с един от най-добрите обективи на Canon за приказни портрети – 85 1.2L II.

Успех и с вашите есенни фото разходки!