Hills of Rock 2018, Пловдив

Не бях ходил на голям български рок фестивал от няколко години. Като цяло доста по-добрата организация навън (дори и в Румъния) ме караше да предпочета фестивали в чужбина. Тази година Hills of Rock в Пловдив даде заявка за нещо по-добро, а нямах много време да пътувам другаде. 3 сцени + някои други интересни банди освен хедлайнерите Sabaton, Judas Priest и Iron Maiden, звучеше като предпоставка за добър фестивал.

След като бях снимал вече на доста големи международни фестивали (включително Wacken 2017), реших че мога да опитам да получа фото акредитация и за нашенски. За съжаление някои неща не се променят и дори не получих отговор от SME. Засега не съм удостояван дори с отговор само от нашите мили родни промоутъри. Поради това си взех тридневен билет и нямах възможност да направя хубави снимки без професионалната ми фототехника. Затова и се чудех известно време дали въобще да публикувам нещо, но все пак нека някои впечатления.

Няколко неща из условията на фестивала ми направиха впечатление още преди да отида в Пловдив. Прочетох ги, защото имах идея да използвам къмпинга, но разбрах, че въпреки тридневния ми билет къмпинга се плаща допълнително 40лв на човек! Много странно решение за фестивал, което ме отказа. Друго нещо, което също будеше недоумение беше, че веднъж излизайки от зоната на феста не може повече да влизаш същия ден, въпреки гривните за вход. Не се сещам да съм виждал подобно нещо из Европа. Последното пък беше, че вода за пиене вътре няма да има. Това в средата на юли в Пловдив си е просто безумие. Е, всъщност вода имаше по барчетата вътре – 3лв за половин литър! Поне можеше да си внесеш до половин литър отвън.

Ден първи. Първото нещо с която се сблъскваха хората беше тази опашка за зареждане на специалните карти, с които може да плащаш.

Всъщност се оказа, че такива места има на повече места във фестивалната зона, но явно повечето хора виждаха това срещу главния вход. За сметка на това при храната и напитките беше празно. Изборът не беше голям – скара, сандвичи и пържени картофи. Цените обаче бяха доста смели.

Иначе сцените изглеждаха добре разхвърляни и пространството ми хареса, имаше възможност да се движи човек. Започнах с алтернативната сцена и Velian, които доволно събудиха в ранните вечерни часове.

След това се насочих към главната сцена за малко по-лек и прогресивен рок с Fish.

И пак връщане към алтернативната сцена за солидна доза енергия от Infected Rain. Доста стегнат сетлист и контакт с публиката, поредното им добро представяне в България.

Беше време за Crematory на главната сцена, които не са моята любима банда, но показаха класа. Тук някъде една случка ме накара да се замисля за това доколко сме на истински фестивал. Една много възмутена жена на средна възраст искаше настоятелно мъж с телосложението на вокала на Crematory да си облече тениската 😀

По време на Crematory се стъмни и с това се появи проблем – рояци комари ни нападнаха и бяха видими на фона на осветлението. Беше доста неприятно преживяване, а уж фестивалът беше част от подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата 2019. Би било редно от общината като партньори да се погрижат и да третират мястото около Гребния канал.

Хедлайнер на вечерта бяха шведската пауър метъл банда Sabaton. Те имат прилична фенска маса още от първия им концерт в България през 2009-та. Аз ги бях гледал през първите им 2 участия тук и ми беше интересно да видя какво е положението сега. Като цяло публиката беше по-рехава от следващите дни и бях сравнително напред.

Чесно казано ми се стори, че групата е застинала някъде в развитието си преди години. Може би когато преди време напуснаха доста от членовете и. Въпреки това имаше заряд и звукът беше на ниво.

След Сабатон всички тръгнаха да се изнасят и се озовахме в тапа от хора около изхода на фестивала. Изнасянето отне много време, защото не бяха премахнати металните ограждения за влизане по единично. Това се повтаряше и в следващите дни и беше доста неприятно и необмислено от организаторите.

Ден втори започна с Odd Crew на главната сцена.

След това се появиха Jinjer. Всеки път като ги сравнявам с Infected Rain музиката е хубава, но някак губят при контакта с публиката. Поне този път Татяна изглеждаше добре 🙂

Наминах към сцената наречена „На тъмно“ където далеч по-рехавата публика се забавляваше с малко пого.

На главната сцена отново беше група с женски вокал – Madame Mayhem. Тя се движеше доста по сцената и музиката беше приятна, но не и грабваща.

Трета поредна група на главната сцена с женски вокали – Battle Beast. Те ми харесаха повече като музика.

Dope бяха една от интересните за мен банди на фестивала. Като цяло бяха чудесни точно за фестивал – прости и лесно запомнящи се рефрени и песни, които приповдигнаха настроението на публиката.

Хедлайнер на втората вечер бяха ветераните Judas Priest, за които в последните години всяко турне уж им е последно. Въпреки това гласът на Халфорд още може да разцепи мрака.

Тази вечер имаше видимо повече хора отколкото първата и шоуто се получи с много стари класики. За съжаление на мен ми се искаше да чуя някои любими неща от последните албуми и сетлиста не ми допадна толкова.

След Judas Priest реших вместо да чакам 20-30 минути покрай изхода да посетя афтърпартито с Kultur Shock. На тях май повече им харесах забавното поведение на сцената, отколкото музиката, но все пак си бяха добре за афтърпарти.

Третият ден беше по-скоро концерт на Iron Maiden с подгряващи групи – нямаше вече други сцени. Този ден обаче очаквано имаше най-много хора. През този ден беше ясно, че всички са дошли за Мейдън и въпреки усилията на останалите банди няма да има някаква бурна вълна. Също така и преваля, което добре разхлади атмосферата. Tremonti бяха сравнително свежи, точно преди хедлайнера.

Iron Maiden започнаха със страхотен заряд и сценични декори. Единственото, което сякаш не беше наред спрямо предните дни беше звукът, доста е странно да не може да познаеш какво свирят или да чуеш какво пее Брус. Може би след началните няколко изпълнения това се пооправи.

Публика, сцена, музика – получи се много добро закриване на вечерта и фестивала. След Мейдън имаше и доста добро и дълго шоу с фойерверки.

***

2 дни след фестивала докато пътувах за чужбина срещнах човек, който още си носеше тридневната гривна. Оказа се пътувал до България специално за фестивала. Попитах какви са впечатленията му и той сподели, че не е бил от най-добрите му, липсвали са неща, които да направят добра фестивална атмосфера. Като се замислих е така – фестивал в голям град и без никакви фестивални забавления си е реално просто серия от концерти. Основната част от хората идваха за няколко часа между залез слънце и полунощ. Това разбира се помага повече хора да посетят концертите, но идват всякакви хора просто заради известните имена, което пречи на цялостната атмосфера. Напомни ми на няколкото големи фестивала в София…