Тимишоара, Румъния

Тимишоара (Timişoara / Temesvár) е един от големите градове в Румъния с над 300 хиляди жители. Градът е разположен в най-западната част на Румъния, близо до Унгарската и Сръбската граница и е на малко повече от 500 км от София. Пътувах до там по работа, заради което се наложи тези 500 км да се вземат с 2 полета, а много ми се искаше да отида с кола, за да имам повече възможности за обикаляне. Все пак не съм правил голямо пътуване в Румъния от обикалянето из Трансилвания през 2014-та година. Снимките и впечатленията в този блог са от централната част на Тимишоара.

Пристигнах една вечер и веднага се отправих към централната част на града. Залезът и архитектурата бяха очарователни. Гледка от централния площад:

Първото нещо, което ми направи впечатление, беше много приятната архитектура, доста повлияна от типичната за Виена и Австро-Унгарската империя през 18-19 век. Тимишоара два века е била част от Австрия (по-късно и от обединената Австро-Унгария), а до преди век основното население се е състояло от унгарци и немци.

Беше много приятно да се разхождаш вечер през лятото из красивите спокойни пешеходни улици.

Друго, правещо впечатление, са многобройните църкви, католически и православни. Снимки от голямата православна църква до реката.

Същата църква отвън.

Нощен изглед към река Бега и парковете покрай нея.

Когато през 1718 година Тимишоара става част от Австрия, изглежда, че едно от първите направени неща, е пивоварната Тимишореана. Из града има места, на които се продава чудесна нефилтрирана и непастьоризирана прясна бира „Директно от Фабриката“, която не е за изпускане. Случайно минах и покрай самата пивоварна 🙂

Да се върна към централната част и детайлите – много от сградите и прозорците им бяха стилни и изящни.

Видях и някои интересни артистични хрумвания – скулптури и арт проекти.

Когато се стъмни и такива фенери светят вечерта можеше да се пренесеш в една друга епоха.

В централната част се движеха и трамваи – някои по-стари, други по-нови. Тук през 19-ти век е имало дори трамваи, задвижвани от … конска тяга.

Една интересна препратка към историята на Рим, която така осветена нощем по-скоро ми напомняше за някоя страшна история от близката Трансилвания.

Като цяло тротоарите навсякъде бяха скосени и беше удобно за движение с всякакви колесни средства. В централната част на града имаше доста велоалеи, а някои използваха и трамвайните релси.