Тел Авив, Израел

Израел е интересно място, което звучи твърде далеч и различно от нас. Поредното работно пътуване ми даде възможност да видя дали това е така. За няколко дни бях в столицата Тел Авив и околностите ѝ. След едва малко над 2 часа директен полет се видя средиземноморският бряг на Израел.

За да посетим Израел, на българите не ни е необходима виза. За сметка на това на летището всички минават през продължително разпитване, така че се заредете с търпение.

Пристигнах в Тел Авив в разгара на летния сезон, който тук продължава доста по-дълго отколкото при нас. Времето се очакваше да е сухо с температури сутрин 25, а през деня около и над 30 градуса. Поради тези причини с колегите решихме, че е добре да резервираме хотел до брега и да се съчетаем работата с повече средиземноморско настроение. Красива гледка от брега към стария град Яфо (Jaffa), понастоящем квартал на Тел Авив.

Естествено се разходихме и по малките улички на Яфо, които изглеждаха в типично средиземноморски стил, но без да представляват нещо уникално.

Залезите в Тел Авив бяха много красиви. Почти винаги се появяваха малки облачета и страхотни цветове в небето над морето.

Плажовете бяха страхотни, с много фин пясък и много плавно навлизане в дълбочина. Надвечер по тях и във водата беше пълно с хора. Дори и на местата със знаци за забрана на плуването 🙂

По-късно хората се преместваха по крайбрежната алея и спорните съоръжения. А ресторантите масово предаваха световното първенство по футбол в Русия. Една нощна гледка, заради която нагазих малко във водата:

Основната част на бизнес сградите се намираше по-далеч от брега и преобладаваха небостъргачите.

Тъй като Тел Авив е доста млад и бързо развиващ се град трудно се намираха по-стари архитектурни елементи като този прозорец.

По улиците свободно се движеха много различни шарени хора. Интересно е, че има доста силно руско присъствие.

За да намеря малко по-традиционно усещане за региона, отидох на един от старите пазари (Carmel market). Купищата подправки и плодове придаваха източна нотка.

Движението в Тел Авив беше доста натоварено, особено в пиковите часове. Правеха впечатление хубавите пътища и коректното пътно поведение на шофьорите, доста различно от типичното в други държави от региона.

На много места имаше и станции за градски велосипеди, които могат да се използват от жителите и гостите на града. Основно се използваха в крайбрежната част, където имаше и доста приятни велоалеи.

Още едно чудесно място беше големият парк Яркон (Yarkon), намиращ се покрай река със същото име. Паркът е много добре поддържан с красиви дървета и зеленина. Там сутрин беше особено приятно и спокойно, като все пак имаше и доста спортуващи хора, включително и такива с лодки в реката.

Имаше и много птици, повечето от които за съжаление не можах да заснема. За щастие тези Биволски чапли (Bubulcus ibis) ме допуснаха съвсем близо 🙂

В парка беше разположен и огромен балон, който може да издигне до 30 души във въздуха за 15 минутно разглеждане на града отвисоко. Цената за възрастни е 80 шекела (~37лв), но не успях да видя дали си струва, защото работното му време се застъпваше с моето. Ако това ви се струва скъпо – по-добре не ходете в Тел Авив. Стандартът на живот е много висок и всичко е доста скъпо, дори и в супермаркетите. Хапване с напитка в непретенциозно заведение може да струва повече от 50лв.

На много места се виждаха различни видове, но добре поддържана растителност. Почти всички растения при този климат се нуждаят от изкуствено напояване.

В последния ден нашите домакини решиха да ни заведат в традиционен ресторант с близкоизточна кухня. Отидохме в малко градче близо до границата със спорните територии на така наречения Западен Бряг. Там движението и хората по улиците изглеждаха повече като в арабска държава. Тъкмо бяхме стигнали и се оказа, че центърът е блокиран от големи автомобили и тежковъоръжени спецчасти. Имало нещо съмнително, оставено на улицата, което се проверяваше в момента. Така пропуснахме традиционния обяд и останах само със снимка за спомен на полицейската блокада. Леко напомняне за това, че въпреки спокойствието в Тел Авив, не трябва да се забравя къде сме.

Работната седмица (в Израел е от неделя до четвъртък) премина бързо и беше време да се прибирам. На летището проверките бяха безумни, допълнителните събеседвания за това какво и защо си правил в страната – също. След 2 часа през цялата тази система вече бях щастлив, че си тръгвам без да си изпусна полета.