Индия отблизо: Агра и Тадж Махал
Тадж Махал (Taj Mahal) е най-известният монумент в Индия. Той се намира в Агра – голям град в Северна Индия на около 200 км югоизточно от столицата Делхи. Построен е през 17-ти век от монголския шах Джахан в памет на загиналата му съпруга като неин мавзолей. Тадж Махал е едно от седемте чудеса на Новия свят.
Еднодневното пътуване от Ню Делхи до Агра и Тадж Махал се оказа добра идея за свободния ми уикенд. След като проучих възможностите (и вече познавах движението в Индия) реших, че предпочитам пътуването с експресен влак за 2 часа, вместо 3-4 часа с автомобил или автобус. Експресът беше подобен на нашите бързи влакове и добре климатизиран. Това беше важно при температури от над 40°C, типични за май (най-топлият месец тук). Стигнах в Агра в 8 сутринта и естествено исках да се насоча към Тадж Махал преди да е станало непоносимо топло. На гарата чакаха всякакви видове таксита и рикши, които се опитваха да ме привлекат още от пероните. До входа имаше нещо като бюро за таксита, което ме привлече с това, че имаше обявени цени. Исках само еднопосочно такси, но в крайна сметка ме убедиха, че ще е по-добре да си взема кола, която да ме разхожда през деня (голяма грешка, както се убедих по-късно).
Скоро стигнахме до Тадж Махал, като по пътя освен шофьора имаше още един изкусен лъжец, който се опитваше да ме проучи, за да измъкне възможно повече пари през деня. В началото започна с опит да ми натресе гид, без който нямало да разбера нищо (естествено без да казва за каква сума). Билетът за Тадж Махал за чужденци е 1000 рупии (около 25лв), а за местни 40. Хубавото е, че чужденците са на отделна опашка и влизането става по-бързо. Вътре може да се внасят само основни неща като портфейл, камера/фото и вода. Най-накрая се озовах вътре пред Голямата порта (Great Gate). Тя е проектирана така, че да скрива гледката към мавзолея.
А когато преминах портата, пред мен се откри най-популярният изглед към изящното мраморно архитектурно чудо. Най-голямо впечатление правят страхотната геометрия и симетрия – не само на сградите, а и на градините наоколо.
Свих малко встрани от тълпата през градината. От тук също се откриваха хубави гледки.
Тадж Махал е мюсюлмански монумент, което си личи още от 4-те минарета около него. От двете страни на мавзолея има 2 идентични джамии, от които само едната е действаща и отговаряща на каноните, а другата е за да не се нарушава симетрията. И съответно недействащата е достъпна само за чужденци.
И под нейните арки се открива величествена гледка.
Малко от ръчно изработените детайли на Тадж Махал – всичко е правено изкусно и инкрустирано с камъни от различни места по света.
Една широка панорамна снимка с малко от цялото величие на мястото. Цветовете са плод на моето виждане 🙂
Трябва да отбележа, че вътре в сградата е забранено снимането, а и няма нищо особено. Изложените саркофази на шаха и жена му всъщност не са истинските – те са долу в подземието. Поглед към градините и Голямата Порта.
И малко от по-цветната част на градините.
Времето, прекарано около Тадж Махал, измина неусетно за мен, въпреки жегата. Мястото е величествено и си заслужава посещението. Заради това, че е много пълно с туристи, е за предпочитане да се избират сутрешни или вечерни часове, по възможност извън уикендите и хладния туристически сезон.
Другото известно място в Агра е крепостта на града. Затова поисках да отида да видя и него като част от задължителната ми програма. Тук входът за чужденци беше 500 рупии, като може да има отстъпка, ако си пазите билета от Тадж Махал. По някаква причина на касата за чужденци ми се троснаха и отказаха да ми продадат билет, който да заплатя с карта. Човек зад мен, който също искаше да си купи билет, но явно говореше местния език, се скара нещо с хората зад касата. След това изведнъж се оказа, че вече мога да си купя билет. Като цяло ми остана неприятно впечатление за отношението към туристите в Агра. Но гледката под вече палещото слънце поне си заслужаваше:
Цялото място е с по-стари корени от тези на Тадж Махал, но също е било в разцвета си по време на шах Джахан. Вътре има доста различни сгради, които не са строени по едно и също време.
Многобройни входове и изходи ме водеха из сградите, като създаваха и въздушни течения, добре дошли в жегата.
Някои от изящните помещения, водещи към Musamman Burj – осмоъгълна кула с отворена тераса, която гледа към намиращия се на 3км Тадж Махал.
Класически поглед през една от арките към широк вътрешен двор.
Още красиви арки, гледащи към градина.
Не цялата крепост е отворена за посещения, като части за затворени, за да се запазят по-добре, а други все още се използват от индийската армия.
Малко от старите орнаменти около входа на крепостта.
Разходката беше приятна и крепостта ми хареса – достатъчно голяма е, за да не се усеща твърде пренаселена с туристи.
Колата, която бях наел, ме чакаше при форта. След задължителните места за посещения те вече потриваха ръце да ме развеждат из „избрани“ магазини за сувенири, бижута и килими. Реших, че ще поиграя тази игра с капаните за туристи и ще видя докъде стигат лъжите. Правеше впечатление, че се опитваха и да се лъжат с магазините, че това е единствения и най-важен магазин, в който ме водят да харча много пари. Явно си работят заедно с процент от печалбата. Понеже не носех никакви бижута в този тип магазини по-бързо ги отказвах, като дори и увещанията да си купя уникални камъни от Агра, които ще струват десеторно в Европа не помогнаха особено. В местата, където предлагаха неща от мрамор, винаги имаше и малка работилница, където демонстрират как се изработват нещата и как естествено при тях е най-качествената стока. При килимите имаше станове и хора, които ги правеха по стария начин с възли. Там ги разочаровах, че се правят такива и в България. Накрая освен такси за паркинг около обектите (въпреки, че не ползваха платения такъв) очакваха и щедри бакшиши. Още мога да продължавам за триковете на тези хора, но няма смисъл. Общо взето, ако не ви е екзотично цял ден да се опитват да ви вземат парите без да ви предлагат добра услуга – ограничете до минимум контактите в Агра. За финал един случаен кадър от улицата, за да не останете с впечатление, че градът е само величествена архитектура:
Очаквайте за финал и блог от Ню Делхи.
Прекрасни снимки и разказ с голямо практическо значение.
Благодаря, обикновено не пиша много за проблемите на местата, които посещавам. Тук обаче сметнах за наложително за да не развалят преживяването и на други хора.