Брюксел, Белгия 2018

По време на българското председателство на Европейския съюз ми се откри възможност да посетя града, където е централата му – Брюксел. Белгийската столица се споменава доста често и за мен беше интересно да видя живота там за няколко дни.

Пристигнах в една мразовита февруарска вечер и се разходих набързо в централната част, която изглеждаше доста пусто на места по това време.

Около централния площад (Grand Place) беше доста по-оживено. Хубаво осветените сгради (най-внущителната е тази на местната община) и светещ макет на известния Атомиум правеха мястото особено приятно вечер. По случай китайската нова година имаше и такива елементи. Правеха впечатление и многобройните малки магазини за белгийски шоколад за туристите наоколо.

Поради естеството на работата, която трябваше да свърша в Брюксел, нямах много време през деня. За това и нямах възможност да отделя време за кралския дворец например. Едно от местата, които набелязах за възможна разходка по залез беше монумента Atomium, който изглеждаше интересно и отвън.

Разходих се по някои хубави улици наоколо, на места с чудесно подредени шарени сгради.

Стигнах и до една от известните църкви – Église Notre-Dame de Laeken.

След залез улиците бяха натоварени и живи, снимка от Avenue de la Reine или булевардът, който води към кралския дворец.

Една гледка от мост към Vergotedok, място което преди е било използвано като пристанище на града.

Частта на града, в която бях отседнал (Northern Quarter) беше с модерен облик и високи бизнес сгради.

Особено красиво място за нощни снимки.

След като опознах маршрута си реших, че мога да се движа повече пеша преди залез. Една от многото красиво подредени улици в Schaerbeek.

В някои части се усещаше наличието на повече мигранти. И точно на такова място попаднах на паметник на познат у нас герой – Настрадин Ходжа 🙂

Трябва да се отбележи, че по улиците се усещаше усилено военно и полицейско присъствие. Не беше рядкост да се видят патрулиращи военни с автомати и военни камиони като тези до един от главните възли на обществения транспорт Rogier.

Докато бях в града случайно научих, че ще се проведе Bright – фестивал на светлината. Беше направен пешеходен маршрут в централната част, където с различни аудио-визуални средства се представят арт инсталации. Звучеше чудесно за последната ми вечер в Брюксел. Една обърната пирамида, светлината в която се променяше според озвучаването и се получаваха интересни за наблюдаване композиции.

Лазерни светлини, които прожектираха върху дърветата и пушека от специално инсталирани машини.

Приказно осветената църква Saint-Catherine, като цветовете се променяха с времето. Чакането на смяната с температури под нулата и неприятен вятър беше доста мразовито преживяване.

Върху друга църква пък беше превърната в кула от цветя от образи, които се прожектираха по фасадата и.

Разбира се сме в Брюксел и няма как да мине без най-известния символ на града – Пикаещото момченце (Manneken Pis). Поне светещата инсталация изглеждаше малко по-интересно от истинската малка скулптура, покрай която минах един от дните.

Вече ми беше твърде студено и се скрих на топло за вечеря и разбира се белгийска бира 🙂

На сутринта преди да си тръгна се качих на последния етаж на хотела, в който бях отседнал. Имах подозрения, че от сауната ще има гледка към бизнес квартала по изгрев и бях прав 🙂

Бяха хубави няколко дни в европейската столица. Ако харесвате белгийски шоколад и бира може напълно да ви допадне.