Мека зима 2018
Обикновено най-тежката част от зимата навън е от края на декември до края на януари. И тази година зимата ни изненада, но с приятно време – дори много от сутрините бяха топли и безснежни.
Някои полета изглеждаха почти пролетно, само мъглите напомняха за сезона.
Едни често снимани от мен далекопроводи в Подбалкана с малко сняг само по върховете в далечината.
Докато снимах горните далекопроводи, ме заговори човек от поддръжката на близките тръби. Предложи ми да се кача по-високо за по-добра гледка. Един непринуден портрет на неочаквано приятния ми събеседник.
Пак в София, изгревът към Витоша всеки път е различен, но понякога особено цветен.
А дори и в планината беше необичайно топло, което ми позволи да стигна с колело до дендрариума на първи януари 2018-та. Както се вижда времето беше слънчево, а температурите – положителни.
Разбира се по високите части си имаше и дни с истинска зима – една снимка от такова време на Златните мостове.
И малко снежни детайли с останали листа.
Отново Витоша от града, когато понякога сутрин телевизионната кула на Копитото бива огрявана.
В общите планове често се вижда леката мъгла в Софийското поле.
Липсата на дълбок сняг и лед направи възможно да се движа с велосипед в града. Парковете са особено красиви точно, когато започне да вали снежец.
Имаше сутрини, когато мъглата беше господар и носеше хладно призрачно усещане.
И един детайл за обобщение – през тази зима в София липсваха ледени гледки.
Послепис:
Тъкмо написах тази статия за меката зима и дойде застудяване и сняг 🙂
Интересни снимки 🙂
A с какъв дълъг обектив е сниман портрета на господина ако не е тайна 🙂
Новата Sigma 135 1.8 Art 🙂