Ханой през нощта

В предишната статия ви разказах за моите впечатления от Ханой през деня.

Вечер през зимата в Ханой се стъмва рано, което значеше, че разходките ми след работа ще са по тъмно. Затова имам и доста снимки от вечерите, които също разказват истории. Да започна с това, че зимата в Ханой е доста по-мека от нашата и реално температурите не падат под 5 градуса. По време на моя престой бяха между 15 и 25 градуса, което в съчетание с това, че е сухият период и няма много валежи, правеше времето чудесно за обикаляне. Улиците вечер бяха пълни с живот. Обикновено започвах някъде около езерото Hoan Kiem в средата, на което беше осветената Стара кула Thap Rua (Turtle tower).

Покрай езерото има алеи за разходка, където с моя вид и фотоапарат предизвиквах интерес у местните. Някои ме заговаряха за снимка, други – за да си упражнят английския, а трети просто се усмихваха. В горната част на езерото се намира голямо кръгово движение, покрай което по околните сгради са позиционирани много популярни заведения с тераси за гледка към езерото. Разбира се не липсваха и собственици на мотори и велосипедни рикши, които настояваха да ме закарат някъде 🙂

В другия край на езерото е разположен много скъп мол, покрай който явно традиционно се правят доста сватбени фотосесии.

Наблизо е площад с добре осветена статуя на Ly Thai To – човекът, преместил столицата на Виетнам от Hoa Lu (където също бях) в Ханой преди около 1000 години.

Малко от уличките наоколо – пълни с мотопеди и различни търговски обекти. Надвисналите жици са бонус.

В тази централна част от града има много сгради с френско влияние, но най-популярната от тях може би е старата католическа катедрала St. Joseph.

Интересни неща можеха да се видят, като тези играещи китайски шах мъже, на метър от много натоварено кръстовище.

Малко за храната в Стария квартал на Ханой. Вечер голяма част от тротоарите там се изпълват с малки пластмасови маси и столчета и се започва хранене директно на улицата – както за местни, така и за туристи.

По някои от улиците веригата се затваряше – продажбата на готова храна, приготвянето на друга и миенето след ядене ставаше насред улицата.

Посред нощ имаше и велосипедисти, движещи се като сенки в натовареното движение.

Доста от улиците в централната част са с определено търговско предназначение – от такива за детски играчки до … улица за бамбукови стълби 🙂

И петък вечер… Пред петък и събота вечер се затварят за движение улици от Стария квартал около езерото. Някои от тях остават пешеходни, а други се запълват със сергии, образувайки своеобразен битак. Там основно се продават дребни сувенири, дрехи и нещо за хапване.

В петък много популярен е така нареченият Бирен град (Beer town), където се набляга на бирата и подходящите за мезе храни. Най-популярните заведения имаха и момичета, облечени в цветовете на популярни местни бири (Saigon, Tiger, 333), които да подканят минаващите. Тук може да се пробва и популярната местна Bia hoi – лека наливна бира.

След няколкочасово (обикновено безцелно) обикаляне се прибирах към хотела. Не съм имал особени проблеми и не съм чувствал опасност да се разхождам сам. Почти всяка вечер пътят ми минаваше покрай тази лампа и близкия затвор-музей Hoa Lo.

Това беше последната моя история от Виетнам, поне засега. Ако все още не сте погледнали пълната галерия със 144 снимки, направете го 🙂