Bai Dinh и Trang An, Виетнам

Ново служебно пътуване ме отведе на изток – в далечния и различен Виетнам. И по-точно в столицата Ханой. Реших, че освен столицата (за която ще разказвам в следващи блогове) искам да видя и малко извън нея. За еднодневни пътувания нямаше много опции – по-известните места наоколо като Са Па и Ха Лонг изискваха повече от ден. Затова се насочих към еднодневно пътуване до близката провинция Ninh Bin и по-точно до най-голямата им пагода Bai Dinh и разходка с лодка в Trang An.

Пътуването на стотина километра на юг от Ханой се оказа дълго, заради ограничената висока скорост по извънградските пътища. Все пак накрая стигнахме до будисткия религиозен комплекс Бай Дин. Трябва да се отбележи, че това е много скорошен проект, строен преди десетина години, без кой знае каква история зад него. От касите до входа ни откараха с малки открити електрически бусчета. Ето така изглеждаше и самият вход.

Вътре отляво и отдясно има изградени покрити пътища, които обграждат вътрешния двор и водят към различни сгради и храмове по хълма. Покрай пътищата има интересни 500 Архат фигури, застинали в различни пози.

Една от камбаните в първата пагода по пътя ни.

Някои божества в пагодите изглеждат твърде многоръки за преброяване. Ако си мислите, че не е толкова трудно да ги преброите – вгледайте се в кръга зад фигурата, той също е направен от множество ръце.

Най-големият храм е на на върха на хълма и пред него седи статуя на засмян дебел Буда.

А вътре нещата станаха съвсем сериозни – тези три огромни златни фигури ми напомниха на игра, при която на всяко следващо ниво те чака все по-могъщ бос 🙂

За щастие градината навън бе приветлива, макар и в началото на зимата. Видях някои интересни и непознати за мен цъфнали растения.

И гледка към висока кула през една от вратите.

Още малко от коридорите и нишите с малки фигури в тях на път обратно към изхода.

Това, което видях в пагодата, беше добре направено и доста мащабно. Е, монаси нямаше, история също, така че си зависи от вас дали бихте харесали мястото.

Като контра на това беше следващото място, което посетихме след кратък велотур. Hoa Lu няма такъв мащаб или впечатляващи фигури, но това е мястото, където е била столицата на държавата преди повече от 1000 години.

А наоколо – вода, скали и бананови дървета. Жива джунгла!

Дойде време за последното ни мероприятие през деня – разходката с лодки в Trang An. И то не само през открития каньон, а и през няколко ниски и тесни пещери (или по-скоро пролуки) между скалите.

Все пак гледката навън си струва, като изключим безлично сивото небе. В района тече силна каменодобивна дейност и финият прах допълнително докарва по-сив оттенък на въздуха.

При една от спирките на лодките (освен при традиционната пагода) стигнахме и до „потопен американски кораб и туземско селище“. Е, тук доста се бяха постарали за създаването на автентична атмосфера чрез тръстикови колиби, съдове и хора.