Рияд, Саудитска Арабия
Понякога работата ме отвежда на интересни места – този път беше за няколко дни в Рияд, столицата на Саудитска Арабия. Това е най-голямата арабска държава и може би най-строгата от гледна точка на спазването на религиозни правила. Място, което засега не е предвидено за туризъм и не е много отворено за фотография. Взех само най-малката ми джобна камера и все пак се опитах да използвам възможностите при ограниченото си време там.
Една сутрин просто се събуждаш по изгрев с интересна гледка – строителна площадка, част от жилищен квартал и високи модерни небостъргачи в далечината. Всичко е в топли цветове и поради финия пустинен прах във въздуха.
Рияд е бурно разраснал се град с над 6 милиона жители и много контрасти. В северната част покрай един от огромните булеварди са построени различни по височина и архитектура сгради. На някои от тях има възможност за гледка от високо и аз се възползвах една вечер. От наблюдателницата на Al Faisaliah Tower има 360 градусова гледка към Рияд. Снимката е към по-модерната част и най-високата сграда в града – Kingdom Tower (в случая светеща в розово).
На следващата вечер беше време за разходка из централната по-стара част на града. Тук нещата не бяха толкова бляскави, имаше доста малки магазини и тълпи от по-бедни азиатци, които обитаваха тези места. Някои предлагаха превоз към различни места с тези ретро автобуси.
Обикновено в такива райони из Европа е малко опасно да се разхождаш вечер, но в Саудитска Арабия няма проблеми. Тук наказанията са сурови и малко биха дръзнали да рискуват.
Някъде там случайно се озовах до необитаеми стари кирпичени сгради, вероятно готови да бъдат разрушени. На мен ми изглеждаха като най-автентичното нещо наоколо.
Наблизо имаше и една шарена водна кула, почти напомняща летяща чиния от някоя фантастика.
По-натам в централната част има една реновирана крепост с историческо значение за града, наречена Масмак.
До нея е един площад с жестока слава. Deera Square (още познат като Chop-Chop square) е място, където все още се извършват публични екзекуции чрез обезглавяване. Това по традиция може да се случи в петък, след една от молитвите.
Имахме време за малко хапване и се оказахме интересни за някои от по-отворените местни.
Интересно беше, че въпреки доста арабски надписи по улиците повечето от хората разбираха английски. А времето в края на октомври с максимални температури около 33 градуса позволяваше разходки.
Последната ми вечер в Рияд се възползвах от предложение за вечеря в традиционен ресторант. Мястото Najd Village изглеждаше много добре, без да е прекалено натруфено за туристи. Това беше нашата ъ-ъ-ъ „маса“ – храненето ставаше на земята.
Храната беше доста прилична и не много скъпа, като включваше местни ястия с някои заемки от други източни кухни. Ако искате да пробвате камилско, то също е в менюто. Изглед към вътрешния двор.
Така няколкото дни от престоя ми в Саудитска Арабия минаха неусетно. Успях да видя доста неща, благодарение най-вече на мои колеги, които ме разходиха през вечерите. Само не успях да отида в пустинята, за която се оказа, че си трябва един свободен ден. Е, поне от самолета на връщане се виждаше този почти марсиански пейзаж.
А това всъщност е последната гледка от Саудитска Арабия – нос на Червено море, който сочи към известния египетски курорт Шарм ел Шейх.
Бързо и неусетно минаха тези няколко дни на това толкова различно място. Със сигурност този малък фоторазказ не описва много от нещата, но все пак се опитах да предам своята гледна точка 🙂
Such a great business trip with pleasure Noncho!! Now i know that other part city landscape. Awesome shot always!
Thank you 🙂