Sully Erna 26.09.2017 София, България
По покана на Z-Rock радио по случай техния 11-ти рожден ден в България пристигна Sully Erna. Българската публика и разпродадените 2 поредни дати от миналогодишните му концерти тук бяха впечатлили гласът на Godsmack. Свързах се с организаторите от Cantus Firmus и те откликнаха на молбата ми за фото акредитация, което направи възможно и представянето на този фото блог.
Навън времето беше мрачно и дъждовно, някак изведнъж дойде есента. Поради това малко хора оставаха навън след пристигането си и зала Арена Армеец беше позапълнена на терена и долната част на трибуните в очакване на любимеца си. Малко преди 20:30 и това се случи – Съли и бандата му излязоха с откриващата песен Sympathy for the Devil.
Акредитираните фотографи имахме възможност да снимаме по време на първите 3 песни. В случая се оказа доста дълго време и имахме възможност освен различните емоции на главната фигура да хванем и останалите интересни членове на бандата. Lisa Guyer помагаше с вокалите:
Tye Zamora беше с бас и една мини китарка (по-надолу). А, и да не забравим танца с веждите 🙂
Може да нямаше страхотно движение по сцената, но емоциите бяха на ниво.
Tim Theriault с китара и светлина.
Съли си помагаше и с маракаси, което даде възможност за снимка малко по-далеч от микрофона.
На барабаните в тъмното – David Stefanelli.
Трите дами от оркестъра на ClassicFM, които за съжаление в началото стояха малко скрити назад.
И ако си мислите, че приятната спокойна рок музика в съчетание с класически мотиви е приспала публиката – помислете пак!
Публиката беше доста добре настроена за шоу и това беше оценено подобаващо от изпълнителите. На няколко пъти Съли изказа благодарности и възхищение за посрещането в София.
Първите 3 песни се изнизаха неусетно, още една луда физиономия за финал и беше време да се оттеглим…
Догледах концерта от задната част на терена, освободен от фототехниката. Там звукът беше доста добър – обикновено в Арена Армеец по-далече от сцената доста кънти и се губи. А за музиката се редуваха малко по-стари и по-нови песни от соловия проект на Sully Erna. Особено силна беше Falling to Black, преди която беше направено кратко посвещение на всички тези големи музиканти, които загубихме скоро твърде рано. При една от песните бяхме приканени да светнем с телефоните си и веднага цялата зала беше осветена само от тях, което беше интересна гледка. Странно за мен беше решението на групата да представи кавър на Nothing Else Matters, въпреки че това естествено накара цялата зала да попее. Финалният бис започна с кавър на Crawling на Linkin Park, посветен на напусналия ни наскоро Chester Bennington. Това пък не съм го припявал от времето, когато бях с къса коса 🙂
Беше хубав концерт на един страхотен артист и глас. На мен само ми липсваше повече от частичката Godsmack. Надявам се, както обеща Съли, догодина турнето им да не подмине България.
Вашият коментар