Arch Enemy / Jinjer 21.09.2017 София, България
Последно бях ходил на концерт на Arch Enemy през 2011-та, когато те бяха от хедлайнерите на фестивала в Каварна. Имам добри спомени от тогава , но мина доста време и беше добре да се опреснят. От тогава групата се промени, като уникалната като енергия и присъствие на сцената Angela Gossow се оттегли и даде път на Alissa White-Gluz. Изглеждаше, че Алиса се справя доста добре с тежката задача да замени такъв емблематичен вокал.
Беше един от тези септемврийски дни, в които времето ни напомня, че лятото свършва. Пред зала Универсиада още преди да отворят вратите вече имаше доста хора. За щастие всичко следваше обявения от организаторите план и нямаше непредвидени закъснения. Влязох малко преди да започне изпълнението на подгряващата украинска банда Jinjer. Вътре залата вече беше прилично пълна, а аз заех място на седящите места. Групата вече е добре позната в България след няколкото си концерта тук и добре се вписваше в настроението на публиката.
Тук трябва да отбележа, че нямах възможност да направя много добри и близки снимки, защото организаторите от BGTSC не сметнаха за нужно дори да отговорят на желанието ми за фото пропуск за този концерт. Поради това снимах с много компактен апарат без сменяем обектив. За пореден път се потвърди колко трудно се общува с промоутъри в България…
Половин час почивка след подгряващите и светлините угаснаха. Под бурните възгласи на публиката Arch Enemy излязоха на сцената с откриващото парче The World is Yours от новия им албум Will to Power. По традиция, когато снимам от публиката, пропускам първите няколко песни, когато снимат фотографите отпред.
Публиката беше загряла, започнаха да се редуват стари и по-нови песни. Изпълненията на My Apocalypse и You Will Know My Name нажежиха съвсем обстановката.
Може би се чудите защо все още бях на трибуните 🙂
Всъщност поради очакваната енергичност на публиката при мелодичен дет метъл бях наясно, че долу ще е тежко до средата на сета. Тогава страстите се поуспокоиха малко и беше по-добре за гледане и снимане. Имах възможност да се приближа до сцената.
Алиса беше почти винаги в центъра на вниманието и прожекторите, но все пак успях да хвана и някои хубави моменти с китаристите на преден план.
Опит за по-близка снимка на вокала. Прави впечатление, че Алиса залага доста повече на интересната цялостна визия.
И разбира се – малко развята синя коса 🙂
Барабанистът Daniel Erlandsson малко преди финалните изпълнения.
Последни сценични портрети от края на изпълнението.
Като обобщение мога да кажа, че за мен се получи един доста добър и енергичен концерт – точно каквото очаквам от такава банда!
Понеже не обичам да изброявам една по една песните, ето и снимка със сетлиста 😉
Супер снимки описание на лудата вечер. Ще я помня с баси яките впечетления, как свирят тия машини на живо режат всичко, няма такива музиканти просто…
евала за блога
Благодаря!
Нямах големи очаквания за снимките, но като прегледах се оказа, че има ставащи. А и концерта си беше супер и си струва да се отбележи 🙂
да и бях до тебе като снима сетлиста, чудех се и аз да помоля да го снимам не го направих, и си мислех колко съм зле, пък късмет, че попаднах на блога ти 🙂
много готин блог и снимки… а с програмиране занимаваш ли се.
Иначе да снимките са уникални, най яките дето ще има от този концерт 🙂
Добрече не отидох. От цялата плейлиста ме кефи точно една песен
Е, ако от този сет харесваш само една песен наистина не разбирам, защо си обмислял ходене на концерта въобще? 🙂