България – Швеция 3:2
В квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 година България срещна един от най-неудобните си противници – Швеция. Срещу тях нямахме победа от половин век, а от 1993-та дори не сме им отбелязвали гол. Последната серия от загуби без отбелязан гол включва такива с по 3, 4 и 5 на 0.
След колебливото ни представяне в досегашните квалификации дойде мачът с Швеция в София, като повечето фенове нямаха големи очаквания. В приятната за футбол августовска вечер стадион Васил Левски остана със сравнително малко публика. Стартовият състав на България, подреден за снимка.
В началните минути шведите не се бавиха и като цяло държаха инициативата. Все пак имахме няколко опасни контраатаки с остри центрирания.
При една от контраатаките центриране на Георги Миланов намери във вратарското поле Станислав Манолев и той с глава откри резултата – 1:0 за България!
Неочакваната радост не трая много дълго – след няколко минути съдията отсъди дузпа за Швеция след сбутване в наказателното ни поле при ъглов удар. Тогава се сетих, че нашият вратар тази вечер Пламен Илиев напоследък има добри изяви при дузпи, и той наистина спаси не само дузпата, но и добавката на попадналата в шведски футболист топка. Малко по-късно след няколко поредни спорни нарушения треньорът на нашите Петър Хубчев реагира остро към съдията и той го изгони от скамейката.
Скоро шведите изравниха след едно центриране в наказателното поле.
Доста бяхме изтръпнали и с последните събития при дузпата и изгонването на треньора сякаш кошмарът Швеция беше на път да се повтори. След изравняването на резултата българите се посъбудиха и погледнаха отново за атака.
Отново центриране зад защитата на шведите и Георги Костадинов с глава наказа Олсен – 2:1!
Радостта си заслужаваше – направо не беше за вярване, че се отърсихме толкова бързо.
До края на първото полувреме сякаш нямаше толкова опасни ситуации и тъкмо вече очаквахме да водим на полувремето, когато ново центриране в нашето наказателно поле доведе до гол с глава и изравняване на резултата – 2:2.
Второто полувреме започна със сериозен натиск на Швеция и пред вратата на Пламен Илиев се заредиха поредица от няколко статични положения, при които вратарят ни беше много стабилен. Атаките към шведската врата бяха редки.
Шведите се поизнервиха, а треньорът им също започна да ръкомаха към съдията, който се оказа по-великодушен и не го изгони като нашия треньор.
Въпреки натиска на гостите имах добро предчувствие за този мач. Около 70-тата минута видяхме, че волейболните ни национали са загубили четвъртфинала на Евроволей, преди това Григор Димитров падна на US Open – остана надеждата за футбола само. Всяка наша контраатака беше лъч надежда, а топката при атакуване почти винаги минаваше през Ивелин Попов.
Едно отнемане на топка в центъра на терена позволи бърза контраатака на нашите, при която с техничен удар от границата на наказателното поле Ивайло Чочев отново даде преднина за България – 3:2 в 79-тата минута!
Тук попритихналата ни публика вече съвсем се събуди и радостта беше огромна.
А шведите заеха подобаващи за ситуацията наведени позиции.
До края на мача натискът към нашата врата беше стихиен, но с дружни усилия българите се справиха и в някои ситуации умело задържаха топката с дрибъл и в по-предни позиции.
Успяхме да се поздравим с победа над Швеция за пръв път от 50! години в емоционален мач, в който 3 пъти повеждахме и накрая успяхме да я извоюваме.
Вашият коментар