Един следобед в Хамбург

При пътуването ми за отразяване на фестивала Wacken Open Air 2017 летях с полети до Хамбург. Тъй като не съм бил преди в района реших, че е чудесна идея да отделя един следобед за разходка из центъра на града. Хамбург е един от най-големите градове в Германия (почти 2 милиона души население) и там се намира третото по големина пристанище в Европа.

Беше около обяд, когато пристигнах от летището на централната ЖП гара в Хамбург (Hamburg Hauptbahnhof). Избрах да започна разходката си от там, защото релсовият транспорт беше доста развит и удобен за придвижване. А и гарата беше на удобна изходна точка в централната част на града. Времето беше навъсено, но приятно за разхождане. Тръгнах по булевард, водещ към известната сграда на кметството. По пътя ми беше и църквата Свети Петър (Hauptkirche St. Petri).

Стигнах и до площада пред кметството, което представляваше добре изглеждаща масивна сграда. Разбира се тук и туристите бяха най-много.

Продължих напред покрай един от многото канали.

Малко извън най-централната част сградите също изглеждаха стилно, а улиците – подредено.

Стигнах до един паметник, който се оказа на Карл Велики. Аз го свързвам най-вече с Франкската империя, а той също бил завладял и покръстил голяма част от езическите тогава германски племена. Имам малко тъмни петна в тази част на историята на Европа 🙂

Стигнах до църквата Свети Михаил (Hauptkirche St. Michaelis).

Близо до нея забелязах малък интересен паметник. Оказа се на жена, продавала лимони в града през 19-ти век, известна с името Zitronenjette.

Малко по малко се спусках към пристанищната част и река Елба. Една типична архитектура и гледка покрай каналите.

Наблизо се извисяваше и една висока тъмна кула – църквата мемориал Свети Николай (Mahnmal St. Nikolai). В долната и част беше покрита за реставрация, затова снимах само нагоре.

Още една кокетна малка уличка по пътя ми.

Стигнах до по-големите канали (вече части от река Елба) и корабчетата покрай тях.

Минавайки по пешеходния мост, се озовах в Hafencity…

Мястото представлява остров, на който са били няколко стари кея, на които е имало складове. Сега мястото малко по малко се преобразява в интересен квартал с модерна архитектура.

Детайл от останалите стари сгради.

Започна да ръми и случайно попаднах в един спокоен вътрешен двор.

В края на двора се откриваше доста хубава гледка към кръстопът на няколко канала, мостове и още различни сгради. Хамбург убедително води класацията за града с най-много мостове.

Отсрещната стена на канала изглеждаше много колоритно и автентично.

А след като спря да ръми имах възможност да погледна нагоре и с камерата.

Продължих напред по брега на по-големия канал и стигнах до един пешеходен мост, зад който се виждаше църквата Света Катарина (Hauptkirche St. Katharinen). Интересното е, че въпреки големината си тези пешеходни мостове се движеха и клатеха, можеше да усетиш всяка своя стъпка.

Канали, мостове и велосипеди – нямаше как Хамбург да не ми напомни за посещението ми в Холандия преди няколко години.

Малко по малко отново се приближавах към гарата и края на моето кратко пътешествие из Хамбург. Не пропуснах да намина през музея на шоколада Chocoversum, но не за да разгледам и снимам, а за малко качествени шоколадови изкушения 🙂

Последната снимка е от вътрешния двор на Chilehaus – сграда с приятна традиционна архитектура, изградена от милиони тухли.

Това беше моят разказ от тричасовата ми разходка из централната част на Хамбург. За толкова кратко време със сигурност съм изпуснал много други неща от облика на града, попадащ в класациите за най-добрите градове за живеене в света. Но това, което видях, ми хареса и беше интересно. А може пък да е харесало и на вас 🙂