Wacken Open Air 2017 – част I

През тази година поради една или друга причина не съм посещавал концерти в нашата страна. Когато наближи лятото, се замислих за възможностите за посещение на някой голям фестивал из Европа, защото миналата година се получи доста приятно на Masters of Rock в Чехия. По това време получих и един мейл от FestivalPhoto.net за възможностите за снимане за тях на големите летни фестивали. Реших, че тази година като ще е гарга да е рошава, и си избрах един от най-големите, и може би най-известен метъл фестивал в Европа – Wacken Open Air. 80000 души, над 150 групи на 8 сцени, разположени в полята до селцето Вакен в северозападна Германия, близо до Хамбург. Подадох заявление за фото акредитация и 3 седмици преди фестивала получих потвърждение. За съжаление заради по-късното потвърждение и голямото разстояние от около 2000 км единствените удобни варианти за пътуване бяха с полет до Хамбург.

Така в началото на август стегнах къмпинг и фото екипировката и отпътувах за Вакен. След 2 полета, влак до близко градче и шътъл автобус в края на деня бях на главния вход на фестивала. Там обаче ме чакаше изненада – оказа се, че заверяването на пропуските не става там, а чак на другия край на селото, до където няма транспорт. Доста неприятен пропуск в организацията, заради което трябваше след изморителното пътуване да ходя още няколко километра с всичкия си багаж. Успях да се чекирам и с последни сили да стигна до VIP / Press къмпинга. Денят по това време е дълъг и остана малко време да пообиколя без целия си багаж. Беше ден преди започването на феста и доста други също пристигаха и се разхождаха наоколо из спокойното селце.

Група немци ме присъединиха към тяхната компания за бири и приказки до късните часове на нощта. Тръгнах да се прибирам обратно към моята част на къмпинга и се оказа, че не ме пускат да минавам през празната фестивална зона и преките улици покрай нея и отново трябва да обикалям цялото село.

На другия ден вече започваха концертите и фестивалната зона беше отворена, с изключение на мястото около главните сцени, които щяха да отворят на следващия ден. Оказа се, че по затворените улички, където не ме пуснаха през нощта, въобще няма да е позволено да се минава пеша, а само с автобус от къмпинга. Времето беше чудесно за начална разходка из фестивала и сцените.

Неусетно стана време за участието на българския победител от W:O:A Battle of the bands – Ophan. Тяхното изпълнение беше на една от сцените на закрито в огромната закрита Bullhead циркова палатка. Те се раздадоха и след здрав сет и интересно избрано сценично облекло и боя направиха една снимка с публиката, в която не липсваха български знамена.

После беше време за посещение на Wasteland сцената. Там приятно изненадаха Null Positive.

Бърза забежка до съседната Wackinger сцена за малко фолк-метъл с Waldkauz.

Отново към по-големите сцени в циркуса за Flotsam and Jetsam.

Беше време и за малко почивка по залез…

…От която се завърнах за Ugly Kid Joe. Е, поне се опитах. Оказа се, че точно преди да започне бандата по някаква причина организаторите бяха ограничили достъпа до сцените в циркуса и изпуснах възможността да стигна отпред, за да снимам. Все пак се промъкнах напред, защото следващите бяха моите стари любимци от Annihilator с Jeff Waters 🙂

След здравия канадски траш стана време за успокояване на страстите и пънк с ветераните The Boomtown Rats и ексцентричното поведение на фронтмена им Bob Geldof.

Стана късно и реших да приключвам фестивалния ден, като не пропуснах една идилична снимка към все още затворените, но осветени главни сцени.

Прибрах се в къмпинга и тъкмо си отворих бира и по палатките започна да потропва дъждец, който си поваля през нощта.

На другата сутрин времето отново беше приветливо, а аз трябваше да ходя рано до прес палатката, за да се преборя евентуално за последните останали пропуски за снимане на групи на главните сцени. През тази година организаторите бяха дали постоянни пропуски за пред сцените на около половината фотографи, останалите се надяваме да излезе нещо в последния момент или да снимаме общи снимки. Тъй като всички от медиите, които чакахме пропуски, се изсипвахме с най-ранния автобус от къмпинга някъде малко преди 10 сутринта, съответно наставаше една бутаница в прес отделението. Като за първи ден не бях толкова ориентиран и пропуските за късните концерти на Accept (с оркестър) и Volbeat бяха свършили. Успях да си взема за Europe и Status Quo. Това ранно разочарование в съчетание с вече видимо поразкаляния терен ме демотивира да остана във фестивалната зона и се прибрах за хапване и пийване в къмпинга. Там пък се запознах и се разприказвах с новите си немски съседи – хора от малко радио в Кьолн, които също бяха с прес акредитации. Така безгрижно премина следобедът и стана време да се отправя отново към сцените. Там всъщност пристигнах навреме за втората българска банда Rampart. Само един поглед към терена от стълбите на прес мостчето ми даде да разбера, че няма да мога да стигна до другия край на фестивалната зона и след това да се върна на главната сцена за Europe. От свежата трева вчера не беше останало много и калта беше започнала да пречи. Тук е моментът да спомена, че въпреки доброто местоположение на прес зоната до фестивалната, реално нямахме осигурен бърз достъп до сцените (въпреки, че имаше вътрешни пътища), което изключително много затрудни работата в следващите дни. Отправих се към главните сцени, където вече беше трудно да се стигне.

Все пак се промъкнах под звуците на някои епични парчета на Manowar (изпълнени от Ross the Boss) и след това се възползвах от акредитацията си за Europe.

И малко от публиката на първа линия.

Веднага след това на съседната сцена излязоха и Status Quo.

Както отдавна съм установил за себе си, ако нямам много любима банда на фестивал, такива популярни и не толкова тежки се вписват добре. Остана да си намеря добро място за специалното шоу на Accept. Вече нямаше такова, което да не е в калта. А от време на време по видеостените вървеше рекламата на Wavin – фирмата, която била осигурила твърдата почва тази година. Това предизвикваше все по-бурен смях и в следващите дни тази (анти) реклама за уж експертите в дренажните системи изчезна. И така въпреки всичко се порадвах на добре познатите ми Accept, този път с подкрепа от чешкия национален симфоничен оркестър.

Вече беше станало след 10 вечерта и се бях поизморил, не успях да заема добра позиция за Volbeat, които ми беше интересно да чуя и видя. Дори успях да направя няколко снимки.

Някъде към края съвсем се предадох и тръгнах да се прибирам за нощувка. Тежките условия ми попречиха да намина малко по-късно на Nile на една от сцените в цирковата палатка. Така за съжаление през втория ден не успях да отида до никоя друга сцена от главните. Тук е добро място за завършек на първата част от разказа за това какво се случи на Вакен Оупън Еър 2017.

Линк към първата част

Галерия със 144 снимки от целия фестивал



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.