Малка гръцка почивка – 2017

Вече традиционно в началото на юни правим първата си лятна почивка в Гърция. В последните няколко години дестинацията е една и съща – Неи Пори. Наоколо вече всичко ми е толкова познато, че се чувствам като у дома. В началото на сезона е умерено натоварено и все още на места се подготвят чадърите.

Сутрините са много хубави, когато слънцето те буди рано през прозореца. Гледката към морето по изгрев е страхотна и всеки път различна.

Когато вече времето е топло и лятото тук е започнало, сутрините са подходящи за разходки към планината или околните места.

Едно място, непроменено откакто посещавам района – стара сграда в Платамон.

Пътищата се извиват красиво нагоре в планината, позволяващи ни да се докоснем до красотите на околностите.

И любимата ми смесена гора в подножието на планината Олимп.

На места има доста горски ягоди, които не са за пропускане 🙂

Ако нещо се разшуми в храстите покрай ягодите може да е някоя костенурка излязла също да похапне.

Насекомите и птиците в района са интересни, но за съжаление този път нямах успех (или достатъчно търпение) с вторите.

Разбира се голяма част от хубавото време си прекарвахме на или около плажа – когато слънцето е високо и не толкова добре за фотография, почивката е на ред. Ако стане твърде топло и тази гледка на сянка от терасата работи.

Понякога детайлите наоколо създаваха интересни усещания. Например оставена декоративна китарка върху стар плавателен съд на фона на тъкмо цъфналите в розово храсти.

Или проста, но ефективна композиция в студиото, където бяхме отседнали.

Някъде там, по брега извън курортното място, имаше доста красиви и спокойни места – предразположиха ме да направя доста спирки с колелото.

Доста голям и шарен рак изплува покрай мен в една влажна зона до морето. Оказа се Син рак (Callinectes Sapidus).

Разходката с колело продължи през едни селца наоколо, пътищата бяха празни, а околността ми напомняше лятото на село като малък. В един двор забелязах интересна стара машина – Land Rover, който сигурно е на около половин век 🙂

Специфично за мястото е, че по това време на годината слънцето залязва зад Олимп, където обикновено има малко или повече облаци. Интересните залезни лъчи бяха по-редки, но се случваше да ме заварят покрай реката в края на Неи Пори.

За поредна година се убедих, че мястото съчетава страхотна природа и възможности – не се очертава да ми омръзне скоро 🙂