Дивите Източни Родопи

Краят на май е времето на традиционната ми разходка из природата на Източните Родопи. Както и през предишните години имахме възможност да използваме най-добрата фототехника от Canon и Sigma, а гвоздеят на програмата беше възможността за снимане на лешояди от подготвено укритие.

Дойде денят за снимане от укритието Балджа, влязохме там много рано сутринта (по тъмно), подготвихме фототехниката и зачакахме. Времето през този ден беше много променливо – облаци, мъгли, дъжд и краткотрайна поява на слънце се сменяха често покрай нас.

Изглежда неприятното време не се отразяваше добре на възможността да се появят лешояди рано, но пък дойдоха стари познайници – двойка черни кани.

Мина доста време, а лешоядите само прелитаха, без да изглеждат заинтересовани от храната. Изля се пороен дъжд и съвсем настана скука. Използвахме дългите обективи да снимаме из тревата.

И точно когато вече съвсем нямахме очаквания, се появи една доста мокра лисица, която отмъкна част от храната.

След това се появиха гарвани…

…А най-накрая кацна и египетски лешояд.

Положението на популацията на египетски лешояди на Балканския полуостров е доста тревожно и те непрекъснато намаляват, като това е тенденцията и в световен мащаб.

След оживлението покрай появилите се животни отново настана спокойствие навън. Време за малко селфи от укритието.

Забелязахме, че точно пред нас се разхожда една горска чучулига, която беше достатъчно търпелива, за да направим доста добри кадри.

Малко по-късно се върна и черната каня, която успях да уловя в по-динамична ситуация.

Надвечер се появиха и белоглави лешояди, които сякаш нарочно се скриха така, че да ги виждаме, но да не можем да ги хванем добре на снимки. Поне малките птички не се притесняваха и успях да заснема тази зеленоглава овесарка, пееща към залязващото слънце.

Време беше за излизане от укритието и обща снимка 🙂

И снимка на пейзажа навън.

Освен снимките от укритие на другия ден имахме възможност за разходка с избраната от нас фототехника. Така стигнахме до това шарено поле с макове.

Понякога малките птички ни допускаха достатъчно близо и се получаваха много приятни кадри. Черноглава овесарка в житно поле.

Семейна идилия – мъжка червеногърба сврачка (долу) и женска, която тъкмо си беше хванала нещо за хапване.

Женска червеногърба сврачка отблизо.

При подходящ фон и светлина скорците също могат да бъдат много фотогенични.

Понякога изправяхме техниката пред сложни задачи. Например снимане на черноглава овесарка при слаба светлина през трънливи храсти и макове в преден план. Тук фотоапаратът Canon 1D X Mark II и обективът Sigma 500mm f/4 DG OS HSM Sport се справиха много добре.

За щастие в Родопите има много възможности дори и да не сме с най-страхотната техника – тази костенурка беше един от тези не толкова трудни за снимане обекти.