Трансилвания, Румъния
От около 2 години ми се въртеше в главата за ходене в Трансилванската част на Румъния. През това време прочетох доста интересни неща за местата и на няколко пъти се разминах с възможността да посетя тази интересна област. Така се случи, че прочетох за RockStadt Extreme Fest – стори ми се интересен, на мястото където отдавна исках да посетя и случайно се падва по време на плануван отпуск. Така пуснах мухата на жена ми и тя бързо се съгласи да отидем на фестивала и да разгледаме наоколо, а после включихме и Букурещ в плановете си. Така след Букурещ се насочихме към Синая – малък град в Карпатите известен със замъка Пелеш. Времето се смени от топло и приятно лятно към дъждовно и мрачно – сякаш лятото свърши като стигнахме до Синая. Там след известно обикаляне все пак успяхме да стигнем до замъка Пелеш, въпреки че из целия път в града видяхме само една малка табелка и то вече където бяхме наясно, че остава малко до замъка.
А той определено изглеждаше много добре, статуята на създателя му Карол I отпред напомняше за едни интересни отминали времена на замъци и важни особи.
Влязохме вътре и пред нас се разкри страхотна изработка, от пода през стените и тавана, до интересните предмети и колекции – всичко изглеждаше правено и събирано с вкус подхождащ на височайша особа, Вътре в замъка не снимах, не само поради допълнителната такса която искаха за това, но и защото предпочитах да слушам информацията за замъка от екскурзоводите. Освен това на сайта на замъка има много добре снимани 360 градусови интерактивни панорами на местата вътре. За нас остана да се насладим и удивим на нещата които видяхме вътре – а определено това беше място което те кара да си спомняш някои приказки за палатите на царете. Няма да описвам подробно вътрешността на замъка, има достатъчно информация за нея, място което си струва да се посети лично. След това направихме една бърза обиколка отвън, докато дъжда отново не заваля и бързо ни убеди че е време да тръгваме.
Отседнахме в Брашов, а на другия ден бях предвидил пътуване до Сибиу, като по пътя много исках да видя един от най-красивите пътища – Трансфагарашан. Тръгнахме рано сутринта за да имаме време, а и за да избегнем трафика, първата цел беше именно красивия планински проход. Когато тръгнахме нагоре гъста мъгла ни посрещна и не ни остави докато се качихме на върха. Там спряхме до една хижа, бях виждал снимки на езеро до нея, но не се виждаше нищо. Едни други туристи ни показаха посоката за езерото Бъля, оказа се на 50 метра, но в тази мъгла нищо не се виждаше. Разходихме се около бреговете му и понеже не се виждаше много се отправихме към колата. Наоколо имаше доста интересни сергии на които се продаваше всичко каквото може да се сети човек – домашни сладка, сирена, месни деликатеси…
После някак се примирихме, че заради мъглата няма да видим много от гледката от прохода и тръгнахме отново надолу към Сибиу. Но малко след като тръгнахме облаците се поразкъсаха и пред нас се откри наистина спираща дъха гледка:
Беше страхотно, просто неописуемо, гледката пленяваше и спирахме поне на още няколко места по пътя надолу по пътя. Място на което окото няма насищане и е трудно да опишеш с думи. Като погледнехме нагоре в мъглата се виждаха и част от съоръженията, които държат планината да не си върне надмощието над пътя.
По-надолу стадо овце пасяха край пътя, а някои от тях невъзмутимо се разхождаха по него.
След зашеметяващия Transfagarasan най-накрая тръгнахме към Сибиу. Както на много места старата част на града беше интересна за разглеждане, но нямахме време за повече от една бърза разходка наоколо. Случайно попаднахме покрай една доста внушителна църква и надникнахме вътре.
Красиво и изпипано място отвътре, семпло и приятно отвън.
Градът беше приятен и не толкова препълнен с туристи както покрай известните замъци, а дори и за малкото време което имахме имаше какво да видим. Един метален мост с цветя по него ми се видя хубав, а после под него видях табела че това бил Моста на Лъжите. Интересни бяха и капандурите на покривите зад него а и на други къщи наоколо, сякаш малки очи наблюдаваха всичко.
Стана следобед и беше време да тръгваме обратно към Брашов, като по пътя спряхме във Фагараш – град с интересна крепост заобиколена от ров в който плуваха патици и лебеди. Доста приятна идилия, беше празно и спокойно наоколо.
Преди да отида до фестивала в Ръшнов не пропуснах да хвана крепостта разположена над града отдалеч. Нямам представа кога и кой е решил да копира холивудския надпис на височини над Ръшнов и Брашов, беше малко странно.
След кратък дъжд се разходихме из центъра на Брашов, още мокрия и не толкова пълен централен площад беше страхотно място.
На другата сутрин направихме по-дълга разходка и се качихме до Бялата кула от която се откриваше приятна гледка към стария град, а над него се издигаше Черната църква.
Стана обяд и се насочихме към Бран – градът известен със замъка на Дракула. Въпреки малко противоречивата история на мястото и свързаността му с Влад Цепеш бяхме прекалено дълго време наоколо за да пропуснем да го посетим. През вратите на двора на замъка се беше образувал цял пазар на който се продаваше какво ли не. Мястото беше оживено и една опашка ни подсказа къде е входа. Влязохме в двора и отидохме към замъка, като наоколо беше голяма лудница, пълно със всякакви хора дошли да видят замъка на Дракула. Влязохме и по маршрута в самия замък имаше задръстване, прекалено много хора за това не толкова голямо място. А и отвътре изглеждаше като вила в сравнение със замъка Пелеш. Вътре можеше да се снима, но трябваше да си бърз за да не мине някой пред теб или да не пречиш на друг.
Доста бързо излязохме навън и се разходихме в далеч по-спокойния двор откъдето направих и няколко снимки отвън преди да тръгнем.
А на сутринта преди да тръгнем на центъра на Брашов имаше доброволци, които подреждаха множество видимо различни фигурки. Обясниха ни, че творец започнал да ги прави след като детето му се разболяло и олицетворяват различните състояния на духа, като сините символизирали процента болни хора. С помощта на ученици и приятели са били изработени хиляди такива фигурки и сега се излагат на различни места, опитвайки се да ни накарат да спрем и помислим за болните хора около нас.
Така след няколко дни разходката ни приключи и стана време да се прибираме към България, изпълнени с положителни емоции за това което видяхме в Трансилвания. Видяхме, че след Карпатите вече определено нещата доста се различават от южната част на Румъния – хората и архитектурата са по-близки до унгарските и немските били там от векове. Вече знаем, че поне не е толкова далече колкото изглежда и може да се върнем за да открием още интересни места.
Един отговор за “Трансилвания, Румъния”
Вашият коментар
[…] Извиващият се път и оградите за спиране на свлачища и срутища ми напомниха пътуването ми в Румъния и проходът Трансфагарашан. […]