Есен в Рила

Есента в планината е класика, която всяка година може да е различно красива и никога не омръзва. Тази година успяхме набързо да съберем бойна група за хижа Скакавица в Рила – най-старата ни високопланинска хижа. Както подобава за стабилна група не ни уплашиха прогнозите за неприятно време в планината този уикенд и по план в събота сутрин поехме нагоре през облаците.

Над Сапарева баня имаше облаци над долината, но и слънцето пробиваше на моменти през облаците към шарената гора.

Облаците се движеха доста бързо и откриваха различни гледки.

Високите части на долината все още изглеждаха негостоприемни.

Мястото, където продължихме пеша нагоре, вече беше обгърнато в мъгла и ръсеше лек дъждец. Такава беше обстановката през почти целия път към хижата.

След кратка почивка за настаняване и обяд бяхме готови за втората част от плана – разходка до 7-те Рилски езера. Тръгнахме нагоре през гората, когато вече слънцето приятно се прокрадваше.

Капчиците от сутрешните валежи светеха по растенията в гората.

Накрая се изкачихме над горския пояс на около 2100м. Времето беше спокойно, слънчево и много приятно. Гледката към морето от облаци долу.

Движехме се по лятната пътека към Бъбрека. Скоро видяхме главния маршрут и околните току-що заснежени върхове.

Поглед към езерото Близнака и заобикалящите го върхове.

Водопад от потока, слизащ от Окото към Близнака.

Слънцето вече беше зад околните върхове и нямахме достатъчно време, за да обиколим всички езера. Бавно се оттеглихме надолу покрай Бъбрека.

Облаците бързо започнаха да пълзят нагоре към нас и скоро отново бяхме на тяхна територия.

След като се върнахме в хижата възстановихме сили с подходящи храни и напитки 🙂

Стана тъмно, а навън небето беше изключително ясно. Липсата на светлинно замърсяване правеше Млечния път видим дори с просто око. С фотоапарат се виждаше и повече.