Хърватия – пътуване из Истрия

След Словения се отправихме към по-топлите брегове на Адриатическо море и по-точно полуостров Истрия в Хърватия. Исках да се движим по малките пътища близо до брега, като обиколим и някои по-интересни места. Очаквах малко повече морски гледки от пътя, но в повечето време бяхме заобиколени от маслинови горички и лозя. Отседнахме във Врсар (Vrsar) – типично малко средиземноморско градче в средата на полуострова. От там най-близко беше Ровин (Rovinj). Оказа малко относително близо, защото, за да се стигне до там, трябва да се обиколи дълбоко вклиненият в сушата Лимски залив.

Пешеходната част на града беше много приятно място за разходка в слънчевия делничен следобед. Край пристанището имаше доста лодки и шарени сгради.

На полуостров в най-старата част на града се извисяваше емблематичната за града църква Света Еуфемия.

А вътре светлината от залязващото слънце огряваше през цветните витражи.

Стар средиземноморски град не може без много тесни улички с прозорци, велосипеди и … пране 🙂

Последните лъчи върху сградите, погледнати от едно малко площадче, от което излизаха много улички.

След залез бяхме обратно във Врсар, където партито тъкмо започваше. Оказа се, че има фестивал на местните рибари – много средиземноморски дарове за хапване и две сцени с музика. Малко нощни снимки, звезди и лодки.

Сутрин.

Отправихме се към най-големия град на полуострова – Пула (Pula). Известен с един от малкото запазени от Древен Рим амфитеатри. Внушително!

Сравненията с Колизеума не са случайни. Панорама отвътре, заслужава си да цъкнете на снимката за да я видите по-голяма.

Може би направихме грешка, че първо посетихме арената, защото пред нея всичко останало в града бледнее. Нямаше и толкова симпатични малки улички и пристанище като в Ровин.

След Пула отново се опитах да продължа по крайбрежието на Истрия на път към Риека. Стигнах отново до гледка към морето при Пломин – старо селце с доста изоставени къщи.

Продължихме към Риека по крайморския път, където от време на време се откриваха хубави гледки към морето и отсрещния остров Црес. Риека не беше в плановете за това пътуване, затова продължихме към вътрешността на страната, където останахме в едно приятно селце в планината – Врбовско.

По натам реших да тръгна към България избягвайки магистралата. Така се озовахме на доста безлюдни места с ниски хълмове и гори. Тази част от Хърватия е била активно въвлечена във войната покрай разпадането на Югославия. Пътуването на такива места те вкарва в размисли, особено, когато стигнеш река, след която картата на навигатора не показва нищо. Оказа се, че това е река Уна, гранична между Хърватия и Босна и Херцеговина. А това от другата страна на реката е Зринска крепост (Stari Zrinski grad), около която са се водели едни от големите битки между хърватите и Османската империя в края на 15-ти век. Да се радва човек, че минава покрай това място в мирно време…

След толкова различни обиколки само за седмица стана време да оставим интересните места и да се качим на дългата и скучна магистрала обратно към вкъщи.

Галерия с повече снимки от пътуването в Хърватия и Словения.