Ревю на обектив Sigma 50-100 1.8 Art

Известно време бях без „голям и черен“ фотоапарат и си взех още по-голям и черен Canon 1D Mark IV. Понеже за пръв път имам апарат със специфичния APS-H 1.3x кроп фактор на сензора реших, че ще чудесно да пробвам някои интересни обективи на него.

Един от интересните за мен обективи беше новата Sigma 50-100 1.8 DG HSM Art. Този обектив за кроп DSLR апарати е продължение на това, което Сигма започнаха с 18-35 1.8 – уникален по рода си 2х светлосилен зуум от Арт серията на компанията. Първите отзиви за 50-100 1.8 бяха, че вече и на апаратите с по-малки матрици ще има качествен заместник на комбинацията между фулфрейм апарат и класическият 70-200 2.8.

Благодарение на Фотографски Системи, които са вносителите на Сигма за България, получих за известно време един такъв обектив за Canon и ще мога да споделя впечатленията си от работата с него. Ето малко близки снимки на обектива, закачен на масивното 1Д тяло:

lens view

Първите ми впечатления от изработката и усещането за обектива бяха отлични. Изглежда като по-къс (171mm), но не по-малко стабилен и тежък 70-200 2.8 (1490g). Сенникът и компактното краче за статив също ми допаднаха. Дизайнът е в тон с последните обективи на Сигма.

Относно тестовете да уточня, че този обектив е проектиран за APS-C 1.5x кроп, което е доста по-малък сензор от 1.3х, с какъвто е апаратът. Беше предизвикателство дали обективът ще покрива достатъчно от по-голямата матрица, но понеже наскоро и Сигма обявиха апарат с такава(Quattro H) заложих на това.

В началото няколко по-общи снимки по улиците, докато се запознавах с обектива. Да започна с роза 🙂

Sigma 50-100 1.8 Art

След няколко кадъра първо голямо впечатление прави бързото и точно фокусиране и много доброто изображение. Не се наложиха някакви настройки на фокуса с моето тяло. Винетирането на отворени бленди беше видимо, но нищо проблемно дори и при толкова по-голям сензор. Използвах и следящ фокус при някои кадри по улицата като следващия:

Sigma 50-100 1.8 Art

Когато пробвах нарочно да вкарам слънце в предната леща на обектива, резултатът беше падане на контраста и флеъри. Като цяло ми допадна да може да си позволиш такива ефекти, когато поискаш, за останалите случаи сенникът на обектива е достатъчно дълбок.

Sigma 50-100 1.8 Art

Малко повече контраст от софийските улици.

Sigma 50-100 1.8 Art

Дефокусът беше доста приятен и плавен, не забелязах някаква особена характерност в него. Дъждовно стълбище.

Sigma 50-100 1.8 Art

Обективът беше при мен в подходящо време, когато имах възможност да снимам доста различни неща, включително и 3 спортни събития на изкуствено осветление. При всички съм използвал AI Servo режима на Канон за следящ фокус. Радостта на Лудогорец:

Sigma 50-100 1.8 Art

Горната снимка в 4к резолюция.

Sigma 50-100 1.8 Art

Още футболни ситуации, този път Световна квалификация между България и Люксембург.

Sigma 50-100 1.8 Art

Sigma 50-100 1.8 Art

Sigma 50-100 1.8 Art

И понеже много исках да тествам обектива на събитие в зала – малко от квалификацията по баскетбол България – Украйна. По време на това снимане беше най-тежко с фокусирането: понякога при серия с бързо движение първият кадър от серията не беше на фокус. Но когато фокусът беше на място, резултатите бяха отлични, въпреки че това не е обектив от спортната серия на Сигма.

Sigma 50-100 1.8 Art

Sigma 50-100 1.8 Art

Sigma 50-100 1.8 Art

Освен спортните събития имах възможност и за снимане покрай морето в края на лятото. Из бургаските солници.

Sigma 50-100 1.8 Art

Цветопредаването на обектива е по-неутрално, за разлика от по-старите модели на Сигма, където имаше една идея по-топли цветове.

Sigma 50-100 1.8 Art

Тук имах възможност да опитам и как се представя обективът със Сигма 1.4 телеконвертор. За съжаление поради много ранната версия на софтуера на обектива телеконверторът не се разпознаваше, блендата оставаше непроменена, а фокусът играеше много. Направих едни кадри за сравнение – като оптически качества не се виждаше някакво видимо деградиране. Би ми било интересно да видя как се справя, когато телеконверторът е напълно използваем (клик за по-голяма снимка).

Sigma 50-100 1.8 Art

Следващите са претърпели обработка, все пак обективът е Арт серия 🙂

Sigma 50-100 1.8 Art

Искаше ми се да снимам солните кристали отблизо на следващия кадър, но минималното фокусно разстояние е доста голямо, особено на 50мм.

Sigma 50-100 1.8 Art

В продължение на артистичните снимки – една утринна фотосесия на морския бряг.

Sigma 50-100 1.8 Art

Sigma 50-100 1.8 Art

Повече от тази сесия – Морска пяна (голо тяло 18+).

Накрая може би това, което много от вас очакват – тестова сцена за острота и общо качество на изображението (клик за по-голяма снимка).

Sigma 50-100 1.8 Art

100% кроп от горния кадър при снимане на 50мм срещу един от най-добрите 50мм обективи в момента – Sigma 50 1.4 Art на бленда 1.8. Както се вижда разлика в качеството на картината е трудно да се открие. На целите кадри това, по което се познава, беше само по-голямото винетиране на 50-100.

Sigma 50-100 1.8 Art

Същият тест, този път с класически портретен обектив като Canon 85 1.8. Фокусът на снимката с Канон-а е малко по-назад, но резултатите са очаквани за мен – видимо по-добро изображение от Сигма-та, без лилави контури около най-контрастните участъци.

Sigma 50-100 1.8 Art

 

След толкова снимки в различни ситуации е време за обобщение. По времето, в което този обектив беше при мен, съм снимал основно на бленди от 1.8 до 2.8. Смятам, че силата на този обектив е точно там и не съм попадал на кадър, който да има видими технически недостатъци на каквото и да е фокусно разстояние и бленда. Това е изключително постижение за такъв тип уникален зуум. Представянето на автофокуса беше много добро със старото 1Д4, като може и да е още по-добре с по-нова камера.

Като недостатък мога да посоча твърде голямото минимално фокусно разстояние от 0.95м, особено на късия край. Размерите и теглото са по-скоро очаквани, цената също. Въпросът за липсата на оптична стабилизация е логичен, но вероятно това е бил необходим компромис, за да не се увеличи твърде много цената и теглото. Все пак е недостатък спрямо съвременните стабилизирани 70-200 2.8 обективи за фулфрейм камери.

Важен въпрос е за какво може да се използва такъв интересен обектив. Моето лично мнение е, че най-подходящата му употреба е за динамичен репортаж, където се налага употреба на най-висок клас обектив за APS-C сензори. При не толкова добро осветление, където комбинацията от светлосила и фокусно разстояние би била незаменима.  Съжалявам, че нямах възможност да опитам как се справя при концертни снимки. Чудесно се справя разбира се и за портрети и фотосесии, където елиминира носенето на 50 и 85/100 мм примерно. Но обикновено за снимане при контролирани условия фотографът може да се справи и с един доста по-лек и малък твърд обектив.

Сигма 50-100 Арт е страхотен обектив, още по-впечатляващ от 18-35 1.8. Както се вижда на тестовете следва да се разглежда като съвкупност от няколко твърди обектива между 50 и 100мм на бленда 1.8.

Here is the English version of the review.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.