За солта и птиците

Краят на август е подходящ за съчетаване на интересни и приятни неща по Черноморието. Например наблюдение на миграцията на птиците, обагрените в розово солници и последни плажни разходки. Събрахме се с бойната група на природозащитния център Пода край Бургас. Приятно спокойно залезно 🙂

На другата сутрин вече бяхме на брега на Бургаското езеро, за да наблюдаваме и снимаме птици.

Сутрин големи ята пеликани се придвижваха към различни краища на езерото в търсене на храна.

Покрай тях имаше и рибарки, които дебнехме да се спуснат във водата, но така и не уловихме с рибки.

По-късно се преместихме отново на Пода, където точно зад природозащитния център имаше няколко земеродни рибарчета, които сякаш позираха.

А в далечината тъмни сенки бяха завладели изоставeни електрически съоръжения.

И така – следобед беше време за солници. А там нещата се случват без големи промени в последния век – всичко се крепи на тежкия труд на група мъже, които всяко лято се борят с жегата, умората и солта. За съжаление, когато бяхме там, не можахме да се срещнем с тях, може би нацелихме заслужена им почивка. Но там гледката беше неземна 🙂

Солта беше образувала много красиви елементи в края на басейните.

А на места бяха останали забити дървени колчета, които само допълваха нереалното усещане.

Прехвърлихме се на южните солници, където имаше свободен достъп за баня с луга и … кал.

Пътят на солта. Напомняше ми на посещението в Салина Турда и същевременно беше толкова различно.

Ето и част от релсите в солниците, по които се транспортира солта.

Кърваво червено, напомнящо на снимка от микроскоп. Тук солните кристали бяха твърди, а останалата оцветена течност толкова солена, че да не може да поеме повече.