Masters of Rock 2016, част втора

И така, време е за втора част на разказа от чешкия фестивал Masters of Rock. Ако сте пропуснали първата част, може да се запознаете с нея тук 🙂

Ден трети.

Пак мрачно и хладно време. Една разходка до имението на Визовице ни се стори добра идея. За това посещение ще пиша в друг блог.

Докато бяхме там, отново заваля и не изглеждаше да спира скоро. След малка почивка в палатковия лагер отидохме към фестивалната зона, когато на сцената се изявяваха The Dead Daisies. Те представиха рок, приятен за дъждовния следобед.

След тях щяха да са Primal Fear. Ние се покрихме из шатрите за хапване, с идеята после да се върнем към сцената. Точно тогава обаче дъждът се засили и ни уби желанието да се връщаме. Дори някои от най-коравите фенове наоколо оставиха бирите за по-топли напитки.

Наминахме към сцената за The 69 Eyes, но не бяха нашата група за това време. Говорихме си, че едни Lake of Tears биха се вписали далеч по-добре. А някои се забавляваха искрено в локвите, като привличаха и други такива, които не се притесняват от малко намокряне.

Някъде по това време реших, че не може един дъжд да разваля фестивалното настроение и обмислих пъклен план. Следващата банда бяха Eluveitie и преди тях отидох до лагера, за да оставя водонепромокаемите дрехи и обувки. Сложих една тениска, къси панталони и сандали, и бях готов за забава в дъжда. Дори оставих фотоапарата 🙂

Eluveitie бяха в доста обновен състав след скорошните раздори в групата, но забиха стабилно. Аз по някое време дори се включих в съркъл пит-а. В края на изпълнението им учудващо мокри бяха само горната част на тениската ми (от дъжда) и сандалите, с които смело шляпах в локвите. Косата само беше станала достатъчно тежка за мятане 🙂

Веднага след това действах по план – право към топлата медовина, която продаваха до входа на феста. Подейства ми доста ободряващо, а и дъждът започна да спира. Едно горнище и вече бях готов за главната банда на вечерта – Amon Amarth. А те сякаш си бяха дошли с подходящото време.

Малко викингски метъл прогони и последните капки, падащи под светлините на главната Ronnie James Dio сцена.

Малко пламъци докараха още по-приятно топло настроение.

След Amon Amarth вече бях твърде уморен, за да дочакам Freedom Call, и се отправих към лагера.

Ден четвърти.

В последния ден на фестивалите обикновено е най-забавно, а изглежда дори времето беше благосклонно. Ето как изглежда предверието на една палатка през последния ден на чешки фестивал.

По това време се потвърдиха информациите, че групата, която трябваше да закрие вечерта, е отменила участието си. David Ellefson от Megadeth беше претърпял инцидент с крака си и бандата беше отменила няколко концерта в края на Европейското си турне. Така след някои промени в програмата фестивала щеше да закрие Tarja. Колега от групата, с която пътувахме, имаше рожден ден и няколко питиета бързо повдигнаха настроението. Не оставихме жадно и еленчето на Йелинек 🙂

Трябва да се отбележи, че хората на фестивала (основно чехи и словаци) бяха доста търпеливи и миролюбиви към някои нашенски почерпени провокатори. Единствено нивото на разбиране на английски не беше високо и пречеше за свободно общуване с повече хора. Вече поразвеселени наминахме към фестивалната зона и там изненадващо беше пълно с хора доста рано. Оказа се, че свирят местна веселяшка група наречена Alkehol.

Хората се забавляваха по всевъзможни начини, като например омазване с кал.

Или пък с изрисуване на лицата.

Наминахме пак към сцената по време на сета на индъстриъл ветераните Oomph!

Малко по-късно излязоха Ensiferum, които определено събраха доста повече хора и се харесаха на публиката.

След това бяха Airbourne – млада австралийска рок банда, която на мен ми изглеждаше и звучеше като осъвременен вариант на AC/DC.

Неусетно стана време за последното изпълнение за вечерта и фестивала – Tarja. По-леката музика и липсата на бутаница беше добра предпоставка за по-лесно снимане от предните редици. А и Таря все повече залага на сценично поведение и контакт с публиката.

Тя също така получи златна плоча за продажби в Чехия и пофлиртува още малко с публиката.

Така приключи изданието на Masters of Rock за 2016-та година. Фестивалът определено ми допадна като организация, звук и специфични особености. Може да намерим път към Визовице и в следващи години 🙂

Тъй като не мога да събера всички снимки в блога да напомня отново за по-пълната галерия, която може да разгледате ТУК.