Masters of Rock 2016, част втора

И така, време е за втора част на разказа от чешкия фестивал Masters of Rock. Ако сте пропуснали първата част, може да се запознаете с нея тук 🙂

Ден трети.

Пак мрачно и хладно време. Една разходка до имението на Визовице ни се стори добра идея. За това посещение ще пиша в друг блог.

Докато бяхме там, отново заваля и не изглеждаше да спира скоро. След малка почивка в палатковия лагер отидохме към фестивалната зона, когато на сцената се изявяваха The Dead Daisies. Те представиха рок, приятен за дъждовния следобед.
masters of rock 2016

След тях щяха да са Primal Fear. Ние се покрихме из шатрите за хапване, с идеята после да се върнем към сцената. Точно тогава обаче дъждът се засили и ни уби желанието да се връщаме. Дори някои от най-коравите фенове наоколо оставиха бирите за по-топли напитки.
masters of rock 2016

Наминахме към сцената за The 69 Eyes, но не бяха нашата група за това време. Говорихме си, че едни Lake of Tears биха се вписали далеч по-добре. А някои се забавляваха искрено в локвите, като привличаха и други такива, които не се притесняват от малко намокряне.
masters of rock 2016

Някъде по това време реших, че не може един дъжд да разваля фестивалното настроение и обмислих пъклен план. Следващата банда бяха Eluveitie и преди тях отидох до лагера, за да оставя водонепромокаемите дрехи и обувки. Сложих една тениска, къси панталони и сандали, и бях готов за забава в дъжда. Дори оставих фотоапарата 🙂

Eluveitie бяха в доста обновен състав след скорошните раздори в групата, но забиха стабилно. Аз по някое време дори се включих в съркъл пит-а. В края на изпълнението им учудващо мокри бяха само горната част на тениската ми (от дъжда) и сандалите, с които смело шляпах в локвите. Косата само беше станала достатъчно тежка за мятане 🙂

Веднага след това действах по план – право към топлата медовина, която продаваха до входа на феста. Подейства ми доста ободряващо, а и дъждът започна да спира. Едно горнище и вече бях готов за главната банда на вечерта – Amon Amarth. А те сякаш си бяха дошли с подходящото време.
masters of rock 2016 amon amarth

Малко викингски метъл прогони и последните капки, падащи под светлините на главната Ronnie James Dio сцена.
masters of rock 2016 amon amarth ronnie james dio

Малко пламъци докараха още по-приятно топло настроение.
masters of rock 2016 amon amarth

masters of rock 2016 amon amarth

След Amon Amarth вече бях твърде уморен, за да дочакам Freedom Call, и се отправих към лагера.

Ден четвърти.

В последния ден на фестивалите обикновено е най-забавно, а изглежда дори времето беше благосклонно. Ето как изглежда предверието на една палатка през последния ден на чешки фестивал.

masters of rock 2016 beer

По това време се потвърдиха информациите, че групата, която трябваше да закрие вечерта, е отменила участието си. David Ellefson от Megadeth беше претърпял инцидент с крака си и бандата беше отменила няколко концерта в края на Европейското си турне. Така след някои промени в програмата фестивала щеше да закрие Tarja. Колега от групата, с която пътувахме, имаше рожден ден и няколко питиета бързо повдигнаха настроението. Не оставихме жадно и еленчето на Йелинек 🙂
masters of rock 2016 jelinek

Трябва да се отбележи, че хората на фестивала (основно чехи и словаци) бяха доста търпеливи и миролюбиви към някои нашенски почерпени провокатори. Единствено нивото на разбиране на английски не беше високо и пречеше за свободно общуване с повече хора. Вече поразвеселени наминахме към фестивалната зона и там изненадващо беше пълно с хора доста рано. Оказа се, че свирят местна веселяшка група наречена Alkehol.
masters of rock 2016

Хората се забавляваха по всевъзможни начини, като например омазване с кал.
masters of rock 2016

Или пък с изрисуване на лицата.
masters of rock 2016

Наминахме пак към сцената по време на сета на индъстриъл ветераните Oomph!
masters of rock 2016 oomph!

Малко по-късно излязоха Ensiferum, които определено събраха доста повече хора и се харесаха на публиката.
masters of rock 2016 ensiferum

След това бяха Airbourne – млада австралийска рок банда, която на мен ми изглеждаше и звучеше като осъвременен вариант на AC/DC.
masters of rock 2016 airbourne

masters of rock 2016 airbourne

Неусетно стана време за последното изпълнение за вечерта и фестивала – Tarja. По-леката музика и липсата на бутаница беше добра предпоставка за по-лесно снимане от предните редици. А и Таря все повече залага на сценично поведение и контакт с публиката.
masters of rock 2016 Tarja

masters of rock 2016 Tarja

masters of rock 2016 Tarja

Тя също така получи златна плоча за продажби в Чехия и пофлиртува още малко с публиката.

Така приключи изданието на Masters of Rock за 2016-та година. Фестивалът определено ми допадна като организация, звук и специфични особености. Може да намерим път към Визовице и в следващи години 🙂

Тъй като не мога да събера всички снимки в блога да напомня отново за по-пълната галерия, която може да разгледате ТУК.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.