Masters of Rock 2016, част първа

Възползвах се от появилата се възможност да се включа към една малка организирана група за посещение на фестивала Masters of Rock. Това е най-големият рок фестивал в Чехия и се провежда в продължение на 4 дни в средата на юли. Интересно е мястото, на което се прави – двора на местния производител на алкохол Jelinek в малкото градче Визовице, близо до Злин. Няколко дни преди събитието организаторите съобщиха, че предвидените билети са разпродадени, което значеше 25-30 000 фена.

Ден първи.

Стигнахме във Визовице рано сутринта, за да може да намерим подходящи места в къмпинга. Времето беше мрачно, валеше дъжд по пътя и на мястото също, което правеше по-сложно обикалянето с къмпинг оборудване. По някое време дъждът намаля и по-спокойно опънахме палатки. Наоколо вече беше пълно с всякакви хора, разучаващи обстановката под мрачното чешко небе. Беше добър момент да се запознаем с предлаганите бири в близкия супермаркет. Установихме, че бирата е всякакви видове и то осезаемо евтина. Например един стандартен светъл Козел на промоция беше едва около 55 стотинки, като повечето бири в бутилки извън промоциите бяха на цени между 10 и 15 крони (0.72 – 1.10 лв). След това с повдигнато настроение вече можехме да отидем към фестивалната зона и да си получим гривните за вход. Вътре вече бяха готови шатрите с храна и алкохол, вода така и не видяхме да се продава 🙂

Първите банди на главната сцена този ден започваха в 12, така че вече имаше и музикален фон. След кратка обиколка наоколо все пак реших, че ще трябва да дремна в палатката и да възстановя сили от пътуването и шофирането предната нощ. По-късно се върнах, но пак повече опознавателно наоколо, отколкото към голямата сцена. Имаше 2 вида бира от един от спонсорите на фестивала, една по-лека стандартна и друга с по-силен хмелов вкус, която доста ми допадна. Втората беше по-скъпа и струваше около 3лв. Бирата се сипваше в твърди чаши, които се купуваха срещу депозит и после се връщаха – явно опит на организаторите да се справят с купищата пластмасови чаши, които обикновено заливат такива фестивали. Освен това от дестилерията, на чиито терен се намирахме, бяха открили няколко места с продажба на най-разнообразни ракии, но само в чашки по 40мл.

Приятно звучаха за този етап на фестивала Kissin’ Dynamite и Luca Turilli’s Rhapsody. След това беше вече почти тъмно – време за нещо по-здраво от Testament и затова се мръднах по-напред. Тук е моментът да кажа, че за разлика от други фестивали (особено в България), на този беше официално позволено от организаторите всеки, който пожелае, да снима. Съответно на входовете на фестивала нямаше проблеми с фототехниката.

Мястото за водеща група на вечерта беше отредено на Apocalyptica. Те са приятна за мен банда, но дали поради умората от пътуването или по друга причина започнаха да ми доскучават след няколко парчета. Поне за снимане беше добре.

Оттеглих се към палатковия лагер и не дочаках афтърпарти групата за тази вечер – Rotting Christ.

Ден втори.

На другата сутрин вече доста по-свежи и при по-приятно време решихме да направим малко културна програма и посетихме замъка в Kroměříž, за което ще разказвам в отделен блог. Поради това посещение се появихме във фестивалната зона късно следобед, когато вече свиреха Amaranthe.

След тях, на смрачаване, излязоха Slayer, които бях гледал преди месец и половина в София. Съответно публиката по-напред се развилня, затова снимах набързо когато можеше 🙂

По време на изпълнението си Slayer получиха и плочи по случай златните продажби на последния им албум в Чехия.

А накрая, по време на Angel of Death, почетоха и Jeff Hanneman, като зад тях се появи огромен плакат в типичен стил.

След такава банда си трябва почивка, а и хедлайнерите на вечерта от Avantasia не ми бяха особено интересни. Взех си бира и спокойно гледах основно на екраните от трибуните, над морето от хора, далеч зад сцената.

След като приключиха обаче тръгнах напред, защото афтърпартито беше с финландските фолк-метъл веселяци Korpiklaani. Очаквах, че доста хора ще си тръгнах заради късния час и специфичната група, но всъщност сякаш дойдоха още повече. Публиката отпред отново забушува като бурно море в началото, а при изпълнението на Lempo изненадващо всички отпред седнаха и загребаха в такт като в лодка. Аз също се включих в забавата 🙂

Така късно приключи втората вечер на фестивала. Време за почивка и до следващия блог с последните 2 дни.

А докато се появи, може просто да прегледате всички избрани 88 снимки в галерията Masters of Rock 2016 🙂