Адриатическото крайбрежие на Балканите

След като се насладихме на Плитвичките езера дойде се насочихме към Адриатическото крайбрежие на Хърватия. След известно време преминахме Динарските планини и видяхме първите заливи на Адриатика:

Вечерта пристигнахме във Водице, малко градче на Адриатическия бряг с типична средиземноморска архитектура – интересни и приятни тесни улички, които една с друга не си приличат:

Разбира се и малък пристан за рибарски лодки и яхти, сякаш светещи в тъмното:

 На другия ден минахме през Шибеник на път за Сплит, архитектурата разбира се остана все така хубава:

И така стигнахме в Сплит с основна цел стария град и двореща на Диоклециан. Общо взето дворец е силно казано, прекалено много народи са владяли мястото след това и съответно дворец няма, останали са подземия, части от разкопки и реставрации. Пред тях предпочетохме да се качим в кулата на катедралата Свети Домниус(строена много след времето когато е имало дворец):

А от горе се откриваше красива гледка към стария град и към пристанището:

 След това се разходихме наоколо из уличките и видяхме, че встрани най-централните места препълнени с туристи е даже по-приятно. Е може би и хубавото време, хапване и бира по обяд също помогнаха 🙂

Отново тръгнахме на път, а целта беше Неум – град намиращ се на малката ивица излаз на море на Босна и Херцеговина. Пътя доста криволичеше между планини и низини, а дори и малкото зема я ниските части беше доста добре използвана:

В Неум беше доста спокойно, градчето не е толкова популярна туристическа дестинация(поне преди летния сезон). Което пък направи много приятна разходката ни по залез покрай единствения залив на Босна:

На другия ден се отправихме към Дубровник, може би най-известното място от цялата ни обиколка, наричан перлата на Адриатика. Преди да стигнем ни беше любопитно дали това е заслужена титла или просто стара слава. Още преди да стигнем до града огромните круизни кораби ни подсказаха, че тук нещата са на по-различно ниво от другите градове през които минахме. Наближихме и крепостните стени, които наистина изглеждаха внушително(независимо, че явно са претърпели реставрации). Градът излъчваше величие, а единствената улица водеща към главната порта на стария град беше задръстена от автобуси и автомобили. След известно чакане все пак успяхме да стигнем и да влезем в стария град с хърватски екскурзовод(забранено е да те развежда чужд). След информационна разходка вътре имахме няколко варианта и предпочетохме да отидем с корабче до малък остров намиращ се на по-малко от километър срещу крепостта и бавно се отдалечихме от стените и тълпата:

На Локрум се оказа доста приятно и далеч по-спокойно, още като пристигнахме дърветата и скалите изглеждаха доста контрастно на фона на каменния стар град на Дубровник:

Първото което ни посрещна там бяха няколко пауна, които се разхождаха необезпокоявани. На беше целия в пътеки, които водеха до паркове и исторически обекти. На едно място дори имаше естествен басейн в който морската вода проникваше през процеп в скалата, а някои го използваха като плаж. За съжаление нямахме много време, иначе острова беше много хубаво място. Върнахме се с корабче към стария Дубровник, където кръстосахме малките улички набързо без да се спираме много. Беше интересен контрастта между старото, новото и шареното:

А ето така изглеждаше главната улица/площад на Дубровник:

 Така неусетно стана време да напуснем и това прекрасно място, определено заслужаващо цялото внимание, което му се отдава.

А огромните кораби от високо изглеждаха готови да се мерят с остров Локрум зад тях:

Насочихме се към Черна Гора и Которския залив, около който планините сякаш излизаха директно от водата. Скоро стигнахме до самия Котор, над който се виждаше крепостна стена, пъплеща по почти отвесните скали.

Като видяхме високата стена в топлото време се отказахме да се катерим, взехме по бира и се разходихме в стария град на Котор. Беше доста приятно, а до стената в края течеше и река.

След това се насочиме към курорта Будва в който щяхме да нощуваме. Скоро стигнахме, настанихме се и тръгнахме да се разходим по брега. С плажовете по крайбрежието вече бяхме свикнали – пясък няма, най-много да са насипали чакъл както в случая. Настрани от подобието на плаж имаше пристан за яхти, като доста от тях бяха луксозни. Стария им град беше странна смесица между стари сгради и нови заведения. Поне залезът отново беше хубав(може и да ни се струва защото в България няма много варианти за залез в морето).

Напомниха ни, че отново сме в православна страна(Хърватия е католическа) и в старата част на Будва има църква, където може ако искаме да посрещнем Великден. Вечерта решихме да отидем до църквата, друго си е българи да посрещат Великден в сръбска църква в курорт в Черна гора 🙂 Определено се оказа интересно изживяване – от нощните клубове в стария град се чуваше силна музика, а около църквата се бяха събрали различни хора със свещи за посрещането на Великден.

На другата сутрин вече бяхме готови да се отдалечим от Адриатическото крайбрежие за да се насочим към България. Малко след Будва спряхме да разгледаме отдалеч остров Свети Стефан, известен с това че много знаменитости притежават имоти там. Определено красиво място, поне погледнато отстрани:

Скоро след това пътя малко по малко се отклони от крайбрежието и минахме във вътрешността на Черна гора. С това свърши и нашата разходка по Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, където всичко мина сякаш на един дъх. Надявам се някой път да можем да се разходим отново по тези места за повече време 🙂