Пролетно родопско
Вече стана традиция да съчетавам мероприятието за снимане на лешояди в Родопите с повече разходки и снимане в района на Маджарово. Тази година бяхме настанени в една приятно реновирана стара къща в края на село Горно поле. Гледка от вратата:
Сутринта събуждането беше класическо – кукуригане на петел от двора 🙂
Често по това време се образуваше сутрешна мъгла в ниските части около Арда, която изглеждаше много хубаво с лъчите по изгрев, погледнати от по-високо.
Понякога мъглата се размърдваше нагоре-надолу, стелейки се из дърветата.
На прибиране към селото след тези гледки видях, че и малките птички се радваха на изгрева. Тези два щиглеца бяха натежали върху един трън.
По-късно вече условията се променяха, винаги излизаше нещо интересно. Една жълта стърчиопашка, кацнала много близо.
Един грациозен танц на щъркелово гнездо.
Дори врабчетата изглеждаха красиви в бодливите плетове.
Когато слънцето съвсем напечеше, светлината не беше подходяща за птици. Но пък беше супер за макро разходка. И тази година се гонихме известно време с един такъв мъжки паяк хусар от семейството на тарантулите.
Тяло, наподобяващо оса, крила на пеперуда и феерични дълги израстъци. Нямам представа какво трябва да е това насекомо, но изглеждаше интересно.
Надвечер пак ставаше хубаво за птици. Една хубаво осветена червеногърба сврачка на тъмен фон.
Вечерното спокойствие и идилия по Арда също не бяха за изпускане.
Последни лъчи през тревите, обратно към село Горно поле.
Това бяха част от снимките и впечатленията ми, за повече може би е най-добре сами да откриете подобно място 🙂
Неизвестното насекомо е Nemoptera sinuata. Ето тук има малко инфо: https://en.wikipedia.org/wiki/Nemoptera
🙂
Супер, много благодаря за полезната информация. Обикновено с насекомите срещам големи трудности 🙂