Slayer и Anthrax 31.05.2016 София, България
Топла майска вечер, перфектно време за един по-твърд концерт. Две от четирите банди на голямата четворка на траш метъла бяха отново тук – Slayer и Anthrax.
Залата беше наполовина пълна, когато Джоуи Беладона претича през сцената и започна изпълнението на Anthrax с Caught in a Mosh.
Скот Иън не пропусна да ни припомни за последния път, когато групата беше в София с голямата четворка и шоуто беше излъчено по целия свят.
Включиха и няколко нови песни, които въпреки, че не бяха много познати предизвикаха първите по-масови сблъсъци из публиката. Залата се понапълни и стана съвсем топло.
След около 45 минути с Anthrax, те си взеха довиждане с нас и си пожелаха догодина пак да наминат.
Секунди след като Anthrax се прибраха вече се чуваха викове за Slayer. Това разбира се продължи и докато се сменяше необходимата техника. Един от техниците беше с тениска Hanneman, която напомняше за починалия преди 3 години китарист на бандата. Всъщност от тогава Gary Holt e вече постоянен член, а от скоро и Paul Bostaph е зад барабаните.
Но това са подробности, които когато падне мрака преди първата песен изчезват.
Естествено въодушевлението по време на първите няколко песни не позволяваше снимане от публиката пред сцената, но малко по-късно от време на време успявах да щтракна някоя снимки като тази на вече поостарелия Tom Araya.
Цялата банда, в момент когато китаристите се събираха по-близо. Е, барабаните оставаха доста по-неосветени.
Тук вече атмосферата в залата беше огнена, след няколко здрави въртележки в частта пред сцената не се дишаше. За съжаление едва ли някой е мислил за добра вентилация в Зимния дворец на спорта.
Малка смяна на местата на китаристите и вече от по-близо се виждаше интересен призив на тениската на Гари Холт 🙂
Kerry King сякаш не се беше променил въобще от преди години. Истинска машина.
След по-малко от час и половина и сетлист, който отвява глави, стана време за типичното кратко сбогуване и концерта приключи.
Беше добър концерт, но имаше какво да се желае откъм озвучение, особено по отношение на вокалите, които кънтяха и се губеха в не добрата акустика на залата. Един познат имаше реплика преди години, която ми изскочи по време на концерта – „На Слеър винаги е яко.“ 🙂
Вашият коментар