До Сувчарското пръскало през Май

Беше един хладен и дъждовен майски ден, перфектно време за разходка до водопад.
От известно време имах идея при подходящи условия да отида до един интересен и не особено известен водопад в централната част на Стара Планина. А подходящите условия са по време на пролетно-летни валежи, защото водопадът се намира на малък и не толкова пълноводен целогодишно поток. Тръгнах рано сутринта и излязох с автомобил над Карловското село Христо Даново. От там тръгнах пеша по стар асфалтов път водеше нагоре към все по-навъсения Балкан. Поглед назад между склоновете към Розова долина.

дъжд сутрин стара планина

Появи се много приятна дъга над съседните възвишения.

дъга стара планина

Колкото повече пристъпвах нагоре планината все повече напомняше за себе си. Започна да вали и духа на пориви, а отсрещните върхове бяха потънали в облаците.

дъжд мъгла стара планина

Беше минал около час от началото на ходенето, когато стигнах до мост над реката, след който трябваше да последвам стръмна пътека покрай нея. Забелязах и новите табели, упътващи към Сувчарското пръскало.

табела сувчарско пръскало

Беше доста кално, но пък винаги ми е приятно из старите гори. Освен дъждовниците, които се чувстваха чудесно в това време, се намериха и някои хубаво наваляни гъбки.

гъби

Много скоро през дърветата се видя и самият водопад.

водопад гора пролет

Приближих се към скалите от лявата страна на пръскалото. От там вече се виждаше цялото, според официалните данни цели 54 метра.

сувчарско пръскало

Скалите над мен бяха с обратен наклон и под тях на сухо можеше по-добре да огледам наоколо.

сувчарско пръскало

Забелязах една издадена скала, която стигаше много близо до водопада някъде на около 2/3 от неговата височина. Внимателно се качих почти до ръба и надникнах с фотоапарата надолу.

сувчарско пръскало

А след това и поглед нагоре.

сувчарско пръскало

Опитах се да сляза надолу към мястото, където пада водата.

сувчарско пръскало

Оказа се, че това няма да е лесно заради калния склон. Когато стигнах долу усилилият се дъжд в комбинация с пръските от водопада не ми позволиха да направя повече от 1-2 снимки. После видях, че дори и тези бързи снимки бяха не достатъчно добри поради капчиците по обектива. Върнах се отново в основата на скалата по-нагоре за възможно най-широк поглед към мястото с обектив тип рибешко око.

сувчарско пръскало

Прекарах около час при водопада и вече бях достатъчно мокър. Беше време да тръгна обратно по пътя надолу. Времето си остана променливо, като в долната част дъждът отново намаля. И тогава забелязах една паяжина с малки леки капчици по нея.

паяжина

Беше една хубава сутрин, в която нямаше нищо по-хубаво от лошото време 🙂



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.