Пролетно из резерват Стара река
Тази година пролетта подрани и в планините ни. В началото на пролетта споделих идея с колегите да направим едно приятно пролетно ходене на хижа и се събрахме добра бойна група. Въпреки прогнозите за малко нестабилно време през този уикенд групата беше стабилна и в събота сутрин тръгнахме от Карлово към хижа Хубавец в Стара Планина. Времето беше приятно и без особени проблеми стигнахме до хижата по обяд. Това остави доста време за свободна програма и разходки без раниците. Тръгнахме с няколко ентусиасти нагоре към следващата хижа и някои от забележителностите наоколо. Имаше време и за снимане разбира се 🙂
Много обичам такова леко пролетно зелено в планината, особено когато и слънчевите лъчи се прокрадват през долината.
На едно място ми направиха впечатление няколко туфи от интересно цъфнало растение. После проверих и се оказа, че това е рядък ендемит срещащ се само в Централен Балкан – Старопланинска иглика (primula frondosa).
Една от основните цели на разходката ми беше да видя, ако има възможност да стигна до водопад Черното пръскало. А за това трябва да се пресече реката. Тъкмо обмислях как мога да я прегазя най-безопасно, когато колега пробва един прясно паднал през реката дънер наблизо. В крайна сметка минахме по него.
После къде по притока, къде понякога и малко без пътека през шубраците продължихме нагоре. Накрая пред нас се откри и самия водопад, уникално и много красиво място.
Поседяхме малко и се отправихме отново надолу към хижата. Едно дърво в причудлива форма ми хареса по пътя.
Свечеряваше се и затова се отдадохме на веселие в хижата до среднощ. А на сутринта вече времето беше друго – дъжд и облаци бяха първата гледка от хижата към съседните склонове.
Поне цъфналите цветя пред хижата изглеждаха добре покрити с капки.
По някое време дъждът поспря и тръгнахме обратно към града през мократа гора.
Околп пътеката беше пълно с дъждовници, излезли да се порадват на любимото си време.
А гората изглеждаше наситено приказно зелена.
Скоро оставихме губещите се в облаци скали зад гърба си, изпреварвайки дъжда.
Беше едно хубаво пролетно преживяване, като дори времето сякаш беше с нас 🙂
Вашият коментар