Старото селско училище
Преди време попаднах на изоставената масивна сграда на едно селско училище. Изглеждаше забравена и неприветлива, но един детайл ми направи впечатление – през отворен прозорец се виждаше портретът на Йордан Йовков, сякаш нищо не е било. Реших, че си заслужава да се върна някой ден и да видя какво друго е останало пощадено вътре.
Върнах се. Силуетът на сградата издаваше някакво достолепие и сила, въпреки разрухата. А старите прозорци на втория етаж, съставени от подредени по-малки стъкла, много ми харесаха.
Пристъпих вътре. Първото впечатление и усещане беше за призрачен хаос. След това започнах да се вглеждам в предметите и детайлите.
Светлина в края на тунела. Или това, което е останало от учителската стая и директорския кабинет. По пода се виждаха някои документи, които явно не са били запазени навреме.
Някои детайли напомняха едно друго време и идеология, на фона на вече непотребните черни дъски. Някъде наоколо се валяше и картата на СССР.
Портретите все още са тук. Явно най-непотребни за хората, разрушили и разграбили останалото.
Стълбището към втория етаж. Големи прозорци, пръскащи светлина около портрета на патрона. Укорителен и мълчалив, поглед, който сякаш гледа през теб.
В някои кабинети все още се виждаше какъв е бил предметът там от останалото по стените и на пода.
Историята. Колко ли помнят тези стени и дали вече може да го наречем история или просто минало?
Още портрети на наши революционери и различни световни личности. Малките квадратчета по пода са диапозитиви, които се гледаха със старите прожекционни апарати.
Кабинет по музика. Е, нямаше пиано, но няколко стари учебници по музика и плочи бяха добра подсказка.
Самотни коридори и отново портрети. Много трудно е да си представиш как тези коридори са били шумни и изпълнени с живот.
Първи клас. Да се върнем отново там или да забравим?
Прекрасно осветените стаи, красиви прозорци и стари портрети силно контрастираха със започналата разруха и безпорядък, останал от последните години забвение. Като за довиждане на излизане от сградата се оказа, че и двата ми фотоапарата временно са блокирали. Явно все още има някаква сила вътре.
5 Отговори на “Старото селско училище”
Вашият коментар
Никога не съм предполагала, че ще прочета тези загрижени думи за старите ни вече разрушени селски училища.Kато че ли е прочел мислите ми авторът. През 2013 снех същите кабинети по физика, химия,на пода скъсани и непотребни предмети, които сега открих и в това училище.Но в моето училище се води още война, между още живите от старото време и поколението на демокрацията с новите си модерни схващания. То виждате ли училището учило верни на социализма хора. А моето е строено през 1932г. Випускниците се събират днес, но не в двора, а в ресторанта.Огромна обида за нашата история.Бих го поздравила ако направи изложба и в моето старо училище. Но покривът тече, ще се намокрят неговите снимки. Както е станало със нашите портрети, моделите на сърцето и бъбрека, уредите по физика,нечупените епроветки.
Има нещо хубаво в тези места, макар и в това състояние. Карат те да се замислиш…
И нашето училище в с.Мраченик е така.Май преди пет-шест години го купи на безценица един французин,но го е зарязал.Все си мислим,че всичко е временно и чакаме.Кого чакаме?
Стана ми много тъжно…
Тъжно е, че не оценяваме нещата, които имаме.